Матура по математика, ако има, няма да е скоро. Това заяви пред БНТ министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.
Той посочи, че разговорът за насърчаване на изучаването на математика по-скоро приключва с темата за матура по предмета, а не започва с нея.
"Трябва да направим много неща преди това - учебните програми, учебния план да увеличим часовете, да имаме повече учители. Основното ни ограничение да разширим изучаването на математика в гимназиален и прогимназиален етап е липсата на учители по математика", изтъкна министърът.
По негови думи прогнозите са, че днешните ученици ще сменят три пъти професии по време на трудовия си живот. Това означава, че те постоянно ще трябва да се адаптират и да учат. Голяма част от тях ще бъдат активни до 2075 г.
"Можем да предположим, че професиите на бъдещето ще изискват по-широка база от умения и компетентности. Нашата система е прекалено амбициозна откъм специализации. Ако погледнете професионалното и профилираното образование в гимназиален етап, ние имаме доста амбициозни профили. Искаме за 12 години децата да научат това, което обикновено се учи за 14 или 15 години, защото беше свален материал от висшето образование, тоест системата на училищното образование подпомага системата на висшето образование", коментира Вълчев.
"От друга страна, вкарахме допълнителни предмети, не остава време, възпроизвеждаме културата на заучаване, децата и учителите препускат, натрупват дефицити, демотивирани са. Това най-остро се вижда при математиката и физиката за сметка на чужди езици. В гимназиален етап има повече часове по чужди езици сумарно във всички училища отколкото по математика и природни науки взети заедно", допълни той.
По тази причина МОН готви промени.
Ведомството предвижда промени в Закона за предучилищното и училищното образование, за да направи по-хибридни профили.
"По-широката основа е по-добрата парадигма за бъдещето. Една от най-важните цели е да освободим пространство - време на учителите и учениците. Можем да жертваме част от амбицията на профилираното образование, защото учебните планове на профилите са прекалено натоварени и трудни. Можем да изчистим учебните програми от фактология, защото имаме базови знания, които формират умения, но имаме и чиста фактология, която не е необходима в днешния свят. Тоест да имаме повече часове за затвърждаване на умения, дълбоко учене, упражнения, особено по математика и физика виждаме драматичен проблем. Повсеместно лоши са резултатите ни по математика и природни науки, затова са и такива резултатите по ПИЗА", обобщи Вълчев.
Ще има и предложения за задължителен час по религия и добродетели.
"Това е начин и да обединим усилията си с вероизповеданията, с Българската православна църква най-вече - да направим децата добри хора. И в момента имаме СИП религия. Учителите казват, че при тях децата стават по-ученолюбиви, освен че намалява агресията. Ще бъде в задължителния учебен план с възможност за избор на програми. Ако детето или родителя не желае да избере с елементи на конфесионално образование ще има възможност да избере без такива елементи - тоест етика, философия, история на религиите. Но пак ще бъде час по възпитание в добро", изтъкна министърът.
Относно въвеждането на оценка "дисциплина" Вълчев заяви, че и в училище, и в обществото ни доминира усещането за липса на ред. По негови думи дисциплината е базова предпоставка за добро обучение.
"Учителите в момента се чувстват безпомощни заради неработещата санкционираща система. Аз лично подкрепям оценка "дисциплина", това е една от темите, които обсъждаме, но заедно със системата от санкции. Все още съм въздържан да говоря конкретно, тъй като нямаме решение. Май или юни ще предложим тези промени на Народното събрание, ще бъдем готови още май. Това ще бъде темата, която ще поставим на обсъждаме този и следващия месец", посочи той.
Вълчев изтъкна, че проблемът е, че понякога възпитаваме децата заради оценката, за това да имат, а не да бъдат. Нашата образователна система била доста срамежлива във възпитателната си функция. "Българските учители възпитават в национално самосъзнание, в патриотизъм, но самите учебни програми, които им задават какво да правят, нямат достатъчен акцент върху възпитателната функция. Най-важното възпитание е това в добродетели", категоричен бе министърът.
МОН ще предприеме мерки и по отношение на изтичането на медицински кадри. Според данните на министъра всеки четвърти завършил медицина е избрал да упражнява професията в чужбина.
По негови думи добрата новина е, че намалява склонността за излизане извън страната, но лошата е, че 25% от завършващите медицина лекари напускат България.
"Ще предложим за професионално направление "Медицина" обвързването на част от приема с договори с лечебни заведения, което ще ги мотивира да останат. На първо място сме в Европа по обучение на лекари на 1 милион души, на първо място сме по чуждестранни студенти в професионално направление "Медицина". Проблемът е при медицинските сестри. Това, което можем да направим е да освободим от такси. Но основната мярка е да се повишават възнагражденията, което не зависи от нас", обобщи Вълчев.
ТT
на 05.03.2025 в 14:57:40 #3РЕЛИГИЯ??? Тия луди ли са? Това правело хората добри?????????????? Абе няма ли борци за свобода в тоя коптор, които да пуснат по един оловен в тквите на тия откачалки? Р Е Л И Г И Я ? ! ? ! ? !
n-a-QMVnBAXR
на 05.03.2025 в 13:40:20 #2Математики, алгебра, геометрии и тем подобни-до 8ми клас!... Рисуване и музика-до 5ти клас!
vasilena-petrova
на 05.03.2025 в 12:10:00 #1Не е лошо да има и финансово образование, както и часове, свързани по някакъв начин с живия живот