правителство Да се въведе кредитна система във висшето образование, предвиждат изменения в Закона за висшето образование, които правителството ще разгледа днес, съобщиха от информационната служба на Министерски съвет.

По смисъла на закона кредитите са оценка на задълженията, които студентите трябва да изпълнят по дадена дисциплина, необходими за успешно завършване на учебна година или семестър. По всяка дисциплина кредитите ще се формират от хорариум от лекции, практически и семинарни упражнения, самостоятелна работа, положени изпити и други форми на оценяване, определени от висшето училище.

Кредитите ще се присъждат на успешно завършили годината студенти. Система се основава на 60 кредита за учебна година или 30 кредита за семестър, разпределени по учебни дисциплини. Редът и условията за прилагането й ще се определят с наредба на министъра на образованието.

Измененията в Закона за висшето образование ще гарантират и приложението в европейските страни на българските дипломи за висше образование. Към дипломата за висше образование ще бъде издавано и европейско приложение, както и свидетелство за професионална квалификация. Новите текстове ще спомогнат за хармонизацията на българското право в областта на висшето образование с европейското. Системата за натрупване и трансфер на кредити ще осигурява взаимно признаване на дипломите за завършена степен на висше образование и свидетелствата за професионална квалификация, както и на отделни периоди на обучение – част от учебния план на специалността.

Освен общия конкурсен изпит, университетите ще могат да признават резултатите от изпит, държан в друго висше училище.

Променя се и рамката, регулираща дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация – процедурите по извършване на акредитацията и правомощията на висшите училища, свързани с получената оценка.

Акредитацията ще бъде институционална, която касае вътрешната система за оценяване, качеството на обучение, учебните планове и програми, сътрудничеството с висшите училища, материалната база, научно-техническата дейност и т.н. И програмна, която оценява структурата, организацията и съдържанието на учебните планове и програми, профила и квалификацията на преподавателите, материалната база, методите на преподаване, научната и изследователската дейност и т.н. създаване на Съвет по следакредитационно наблюдение на висшите училища.

ВУЗ – овете няма да могат да предлагат обучение по неакредитирани специалности, а само при оценка “много добра” ще обучават в докторски степени.

Неакредитираните висши училища няма да получават държавна субсидия и няма да се финансират от държавата.

Отказът за акредитиране ще бъде мотивиран и ще предлага срокове за отстраняване на установените нередности, който няма да бъде по – голям от 18 месеца.

Органи за управление на Националната агенция по оценяване и акредитация са Акредитационният съвет и неговият председател. Акредитационният съвет се състои от председател и осем членове – хабилитирани лица от основните научни области. В съвета ще има и двама представители на Министерството на образованието. Съветът ще утвърждава критерии за оценка, процедурите, постоянните комисии по професионални области, решенията за акредитация и т.н.

Предлага се да бъде конституиран Стопански съвет, като нов орган за управление на финансовата дейност на автономните висши училища. Той ще разработва и прилага утвърдена от ректора на висшето училище, ежегодно ще разработва щатното разписание, ще изготвя годишния бюджет и разпределението на финансовите средства. Стопанският съвет ще включва най – малко 7 члена, включително ректорът – председател по право.

Проектозаконът определят общи и целеви субсидии. Общите ще осигуряват издръжката на учебното заведение, а целевите – научната, художествената и социално – битовата дейности, капиталовите вложения и други.

Предлаганият проектозакон е съгласуван със Съвета на ректорите, Националното представителство на студентските съвети и широк кръг от представители на академичната общност.