България се оказва в ситуация, сходна на тази при закона "Магнитски", но този път са засегнати цели компании от енергийния сектор. Това заяви в ефира на bTV бившият зам.-министър на външните работи Милен Керемедчиев за санкциите на САЩ срещу "Лукойл" и риска от спиране на работата на рафинерията на руския петролен гигант у нас и от гриза с горивата в България.
Той обясни какво предвиждат влизащите в сила от 21 ноември санкции срещу "Лукойл" и "Роснефт". "Забранява се на американски граждани и компании да извършват финансови операции с двете санкционирани дружества. За неамерикански компании, които извършват мащабни финансови операции с тях, могат да последват вторични санкции", посочи Керемедчиев. Той уточни, че целта на САЩ е не просто "Лукойл" и "Роснефт" да не реализират печалба, но и свързаните с тях фирми да не могат да извличат доходи, които да се насочват към Русия".
Икономистът и консултант по сливания и придобивания д-р Евгений Кънев коментира темата с назначаването на особен управител на "Лукойл Нефтохим", което цели осигуряване на възможност за намеса по отношение на рафинерията от страна на държавата. То беше регламентирано с приети в края на миналата седмица промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Самото назначаване на особен управител обаче предстои, като за момента се обсъждат имена, но такъв още не е избран.
"Ако бяхме сериозна държава с национална стратегия, както Германия, щяхме да назначим управител още през февруари или март 2022 г. Няма как по време на война държава, обявена за вражеска, да притежава 70-80% от критичен сектор като петролния", заяви д-р Кънев. Той отбеляза, че са обсъждани две или три кандидатури, но се изчаква позицията на президента Румен Радев.
Според управляващите с приетите законови промени се прилага и надгражда германският модел, по който са поставени под временен държавен контрол активите на "Роснефт" в страната. По думите на Милен Керемедчиев обаче контролните механизми в Германия са много по-ясни и ограничени във времето. "Това не е надграждане, това е създаване на опасен прецедент, който може да доведе до огромни искове срещу България в международни съдилища", подчерта той.
Керемедчиев открои няколко съществени разлики между ситуацията там и у нас:
- Немският особен управител има мандат до март 2026 г., българският - безсрочен;
- В Германия няма право на продажба на активи, докато у нас - има;
- Немският управител се контролира, българският - не подлежи на външен контрол;
- В Германия "Роснефт" може да обжалва решенията в съда, у нас - няма такава възможност.
През 2022 г. в Германия бяха приети промени закона си за енергийната сигурност, за да може временно да постави под държавен контрол компании, чиито действия застрашават доставките. Федералното правителство назначи временен доверен управител на активите на "Роснефт", без да национализира собствеността им. Вследствие на предприетите мерки Германия получи 6-месечна отсрочка от американските санкции, докато осигури алтернативни доставки от Казахстан, Норвегия и САЩ.
По думите на Евгений Кънев такава възможност за България вече няма. "Пропуснахме възможността да поискаме отлагане, както направиха Германия и Унгария. Тези решения вече се вземат на най-високо ниво - в американската президентска администрация", заяви той. Д-р Кънев каза още, че основният риск не е от спиране на работата на рафинерията, а от блокиране на финансовите й операции. "Големите банки и международни компании могат да откажат да обслужват плащания към и от "Лукойл", защото не искат да попаднат под вторични санкции", обясни той
Милен Керемедчиев посочи, при евентуално блокиране на дейността рафинерията ще бъдат използвани задължителните държавни запаси, с които към момента може да се осигури бензин за около 35 и дизелово гориво за 50 дни. "Проблемът е, че 80% от задължителните запаси се държат именно от "Лукойл". Ако рафинерията не работи, не е ясно как тези количества ще бъдат използвани", изтъкна той.
Експертите очакват при евентуално спиране на производството да последват рязък скок на цените, инфлация и логистичен хаос, но засега няма признаци, че ще се стигне до подобен сценарий.
USD
CHF
EUR
GBP
