85% от работниците в мини и тецове искат възможност да останат в енергийния сектор

Над 85% от обхванатите в проучване за трудовата заетост във въглищните региони, уменията и нагласите за повишаване на уменията и преквалификацията на заетите лица биха останали в енергийния сектор, ако им бъде предоставена възможност за това. Над 60% анкетираните биха приели друга дейност в същото предприятие, ако тя кореспондира с квалификацията им или бъде проведено необходимото обучение.

Данните от проучването бяха представени от вицепрезидента на КНСБ Огнян Атанасов, предаде БТА. То обхваща 12 460 души или 92,9% от пряко заетите във въглищната индустрия 13 409 души в областите Стара Загора, Перник и Кюстендил. Проучени са пряко заетите във въглищната индустрия - 13 409 души.

Изследването идентифицира наличните професионални умения и нагласите за развитие в ТЕЦ и въглищните мини е от април 2024 г. и се изпълнява по проект на Програма "Развитие на човешките ресурси" (2021-2027 г.) с бенефициент Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и партньори КНСБ, КТ "Подкрепа", Националния статистически институт (НСИ) и Агенция по заетостта. Проучването ще продължи до края на 2025 г.

46,9% от анкетираните в Старозагорско са готови да пътуват ежедневно, при едва 11,4% в Пернишко. Според изводите от изследването минималната склонност към мобилност на работниците в областите Перник и Кюстендил е показателно за нуждата от различни подходи в трите региона.

18-22% от работещите в Кюстендил и Стара Загора имат интерес към усъвършенстване на технически умения, а в Перник - 15%. Готовността за участие в чуждоезикови курсове е най-голямо в Стара Загора - при 39,8% от анкетираните. Сред по-желаните са обученията за машинен оператор, монтажник на слънчеви панели и за аналитична дейност в химическа лаборатория. Отчитат се и по-сериозни предпочитания към курсовете за придобиване на специфични дигитални умения, особебо в Стара Загора (10,6%). От базовите дигитални умения са заинтересовани най-много работниците в Кюстендил (9,5%) и Стара Загора (6,2%).

Повече от един член на 23% от домакинствата в Стара Загора и 18,7% от семействата в Кюстендил работи във въглищния сектор. Проучването отчита, че над една пета от анкетираните са изложени на потенциална двойна загуба на доход, което увеличава риска от двойна безработица при затваряне на производства. То отчита и разлики в заплащането. В Пернишко 43% от работещите имат брутна заплата между 1501 и 2000 лв., а над 2500 лв. получават до 8% от анкетираните. В област Стара Загора почти 24% получават над 3500 лв.

"Тези различия могат да се отразят на икономическото благосъстояние и мотивацията за обучение и професионално развитие в отделните региони", се казва в изводите на анализа на данните. "Предприятията са изправени пред значителни рискове за работна заетост", показва още той.

Като особена критична се посочва възрастовата структура на заетите в сектора. Над 53% от тях са над 50 г., а 81% - над 40 г. До пет години ще имат право на пенсиониране 17,7% от анкетираните в Стара Загора, 24,6% в Кюстендил, 19,6% в Перник. Работещи в пенсионна възраст към момента са 13,8% от анкетираните в Кюстендил, 13% в Перник. Най-малък е делът на работещите пенсионери в Стара Загора.

В анализа на данните от проучването се препоръчва предоставяне на редовна и прозрачна информация за бъдещите стъпки в енергийния преход, провеждане на обучения с фокус върху практическа приложимост, подкрепа за младите работници и заетите пред пенсионна възраст, както и развитие на местната икономика чрез привличане на инвеститори.

На база на резултатите от изследването бяха обсъдени възможните мерки за защита правата на работещите във въглищните райони по време на енергийния преход с акцент върху опциите за квалификация и преквалификация, която да позволи хората от сектора да намерят нова реализация на пазара на труда. Участниците в дискусията се обединиха около мнението, че не трябва да се създава напрежение сред работниците, а информационната кампания сред засегнатите трябва да е по-ясна и постоянна.

Жечо Станков: Няма да спираме въглищните си централи

Постигната е договореност с ЕК

Обмисляме мерки за социална закрила на хората пред пенсионна възраст, ако останат без работа, а също и за да останат активни на пазара на труда, заяви зам.-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова. "Когато един човек е достатъчно работоспособен, е по-добре той да остане на пазара на труда", добави тя. За преквалификацията и изграждането на нови умения Ефремова отбеляза, че социалното министерство води разговори с местната власт за развитието на бъдещи инвестиции в допълнение на въглищния сектор, за да бъдат подготвени достатъчно на брой квалифицирани кадри.

Да очаква някой, че тези специалисти ще работят за по-малко пари, няма как да стане, подчерта президентът на КНСБ Пламен Димитров. По естествен път имаме 1600 души, които са отишли някъде, немалка част отидоха в "Арсенал", посочи той. По думите му регионите са различни по отношение на работната сила, което изисква различен подход по отношение на мерките за защита. Според Димитров, ако двама членове в едно домакинство работят в сектора и са в активна възраст, задължително трябва да има целеви мерки за това семейство. Той беше категоричен, че всички трябва да бъдат защитени, подчерта той.

Виждаме негативните последици от това, че няма обща координация и действия за прехода на въглищните региони, заяви Пламен Димитров пред журналисти. Той каза още, че е необходима социална защита на хората пред пенсионна възраст. Като пример синдикалистът посочи, че в Полша има закон, който предвижда хората, които не намират подходящо работно място пет години преди пенсиониране, да могат да получават процент от своята заплата до пенсиониране. Той изтъкна, че въпросът обаче е колко ще струва на държавата да има справедлив преход у нас.

Зам.-министърът на енергетиката Красимир Ненов отбеляза, че предвид климатичните политики се очаква производството на електрическа енергия от въглища постепенно да намалява и това е отразено в актуализирания интегриран план в областта на енергетиката и климата. По думите му мините трябва да работят в по-гъвкав режим с фокус върху дейности за постигане на дълговременна устойчивост, а централите са се модернизират и да се цели диверсификация на горивната база, като вкл. Да се разглеждат варианти за ползване на биомаса.

Целим да има повече инвестиции и устойчивост и развитие на предприятията в региона, както и устойчивостта на земните маси, изтъкна от своя страна секретарят на КТ "Подкрепа" Александър Загоров и подчерта, че въглищните топлоелектрически централи са част от енергийната сигурност. Според него трансформацията на предприятията не може да мине през закриването им, а трябва да бъде базирана върху съществуващите хора, техника и възможности.