България подкрепя инициатива на 20 синдиката от Белгия, Чехия, Финландия, Франция, Унгария, Литва, Румъния, Словакия, Словения и Хърватия в подкрепа на ядрената енергетика. В съвместно становище участниците в инициативата призовават Европейската комисия (ЕК) да включи ядрената енергия в политиките на Зелената сделка и плана REPowerEU, съобщиха от Министерството на енергетиката.
В становището се отбелязва, че включването на ядрената енергия в таксономията на ЕС е жизненоважно за справянето с климатичните промени и за повишаване на енергийната независимост, като то ще осигури възможност за устойчиво финансиране на проекти от областта на ядрената енергетика в бъдеще. Според участниците в инициативата ядрената енергия има потенциала заедно с възобновяемите енергийни източници да формира основата на европейската безвъглеродна енергийна система. Те смятат, че ЕК трябва като следваща стъпка да актуализира Илюстративната програма за ядрената енергетика (PINC) в съответствие с член 40 от Договора за Евратом.
"С война в близост до границите ни, защо да не ускорим инвестициите на ЕС с оглед гарантирането на бъдещето и устойчивостта на енергетиката си?
Днес засилването на амбицията ни по отношение на борбата с климатичните промени трябва да бъде част от стратегическата и енергийната автономност на Европа, тъй като бруталната военна агресия на Русия в Украйна доведе до преосмисляне на европейската енергетика", се казва още в становището.
В позицията се допълва, че контекстът на таксономията на ЕС за устойчиво финансиране преди нахлуването на Русия в Украйна е различен в сравнение с настоящата ситуация.
"През октомври 2021 г. заявихме, че "Ако иска да спечели климатичната война, Европа се нуждае от ядрена енергия. Тя е жизненоважен и надежден ресурс, с който да си осигурим нисковъглеродно бъдеще." Днес има истинска война в близост до границите на ЕС. Поради незаконните действия на Русия, гражданите и индустрията на ЕС усещат въздействието на високите и нестабилни цени на енергията. Ако ЕС иска да следва пътя на декарбонизацията и същевременно да гарантира сигурност на доставките, се нуждаем от промяна в отношението към ядрената енергия", изтъкват участниците в инициативата. Те посочват, че ще са необходими големи количества нисковъглеродна електроенергия и нисковъглероден водород, за да се задоволят енергийните нужди на индустрията и обществото и за постигане на целта на ЕС за климатична неутралност до 2050 г.
Заявяват още, че търсенето на електроенергия ще се удвои през следващите 30 години и моментът за действие е сега. В становището се отбелязва също. че ядрената енергия като основен източник на нисковъглеродна енергия може да играе съществена роля в енергиен микс, съвместим с целта за въглеродна неутралност, без масово прибягване до внос на енергия. Обяснява се, че е доказано, че климатичната неутралност и гарантирането на сигурност на доставките ще изискват инвестиция от € 500 милиарда евро в нови ядрени мощности до 2050 г. Участниците в инициативата подчертават, че за да се отговори на това предизвикателство, ядрената енергия трябва да бъде включена в политиките на Зелената сделка и плана REPowerEU, както е залегнала в Европейската стратегическа дългосрочна визия "Чиста планета за всички", в която е посочено, че наред с възобновяемите енергийни източници, ядрената енергия има потенциала да формира основата на европейската безвъглеродна енергийна система.
Те считат също, че ядрената енергия е в състояние да се справи с различни предизвикателства. "Първо, съгласно най-високите стандарти за безопасност, ядрената енергия може да осигури необходимите количества електроенергия за бъдеща електрификация и е ключов компонент в намирането на решение за намаляване на зависимостта ни от вноса на изкопаеми горива от Русия. Второ, като се имат предвид т. нар. системни разходи и стойността на стабилността, ядрената енергия е конкурентоспособен източник на енергия, особено при отчитане на специфични схеми за финансиране на капиталоемки проекти. По отношение на управлението на радиоактивни отпадъци, включително за медицински или промишлени приложения, разполагаме с технологии за депониране; за високоактивни отпадъци дълбоките геоложки хранилища понастоящем се считат за подходящо и безопасно решение, а технологията за тяхното изграждане е вече налична", се посочва в позицията.
В нея се изтъква още, че Европа се нуждае от реалистична стратегия за производството на водород и не трябва да разчита в голяма степен на вноса, като се имат предвид съществуващите предизвикателства, свързани със зависимостта от вноса на енергия. Заявява се също, че Европа трябва да увеличи капацитета си за производство на нисковъглероден водород и да създаде подходяща рамка за разработване на водород, произведен с помощта на ядрена енергия. Участниците в инициативата допълват, че първата стъпка вече е включена в Допълнителния делегиран акт по Регламента за таксономията, който определя критерии за изграждане и безопасна експлоатация на нови атомни електроцентрали, включително за производство на водород. Според тях това ще направи разгръщането на водородната екосистема по-реалистично от гледна точка на обхват и време.
"Във връзка с гореизложеното, ние, долуподписаните, се присъединяваме към становището на 20 синдикати, представляващи белгийски, български, чешки, финландски, френски, унгарски, литовски, румънски, словашки и словенски енергийни работници, според които включването на ядрената енергия в таксономията на ЕС е жизненоважно за справяне с изменението на климата и повишаване на енергийната независимост.
В светлината на горепосочените предизвикателства, приканваме Европейската комисия да разшири обхвата на действията си и като следваща стъпка да актуализира Илюстративната програма за ядрената енергетика (PINC) в съответствие с член 40 от Договора за Евратом, който предоставя преглед на целите и инвестициите, необходими по време на целия жизнен цикъл на ядрената енергия", подчертават участниците в инициативата.
Тя е подкрепена от: българския министър на енергетиката в оставка Александър Николов; Давор Филипович, министър на икономиката и устойчивото развитие на Хърватия; чешкия министър на промишлеността и търговията Йозеф Сикела; финландския министър на икономиката Мика Линтиля; Агнес Пание-Рунашер, министър на енергийния преход на Франция; министър на технологиите и иновациите на Унгария проф. д-р Ласло Палкович; полския министър на климата и околната среда Анна Москва; румънския енергиен министър Вирджил Попеску; вицепремиера и министър на икономиката на Словакия Ричард Сулик; Боян Кумер, министър на инфраструктурата на Словения.
Припомняме, че началото на инициативата беше поставено през октомври 2021 г. В няколко европейски издания беше публикувана съвместна статия в подкрепа на атомната енергия, подписана от Франция, България, Румъния, Чехия, Финландия, Словакия, Хърватия, Словения, Полша и Унгария. Още тогава десетте държави е атомната енергия да бъде включена в списъка на благоприятните за климата и околната среда енергийни източници, изготвян от ЕК. В статията се отбелязва, че предстои този тип енергия да играе важна роля в борбата срещу глобалното затопляне. Акцентира се и върху икономическата полза от атомната енергия. Отбелязва се, че развитието на сектора ще генерира близо 1 млн. висококвалифицирани работни места в Европа.
В края на миналия месец пък бяха оповестени резултатите от проучване на природозащитната организация WWF, според които едва 29% от европейците са на мнение, че ЕС трябва да етикетира ядрената енергия като екологично устойчива и тя да бъде включена в Таксономията на ЕС. Също така само 35% от населението на държавите в Европейския съюз смята, че изкопаемият газ, с трябва да получи "зелен етикет". Сходни са и нагласите в България. 42% от нашите сънародници подкрепят газа, а едва 31% - ядрената енергетика. 87% от анкетираните у нас обаче възприемат вятърната енергия като екологично чиста, докато 92% дават подкрепата си за слънчевата енергия.
През настоящата седмица Европейският парламент ще гласува новата Таксономия на горивата в ЕС, като трябва да реши дали по предложение на ЕК да класифицира ядрената енергия и изкопаемия газ като "зелени" технологии. WWF призовава евродепутатите да се съобразят с обществените нагласи и да блокират предложението.
USD
CHF
EUR
GBP
