Победата на украинката Джамала в Стокхолм е доказателство за това, че дори и едно музикално състезание като конкурса на Евровизия има политически контекст, пише Андреас Бренер в коментар за Дойче веле.   

Украйна спечели за втори път голямата награда в историята на песенния конкурс на Евровизията. Конкурсът даде повод за много приказки и в първия работен ден от новата седмица. Хората с удоволствие говорят за този или онзи екстравагантен изпълнител, спомнят си например за Кончита Вурст с брадата от 2014 година. През 2004 години украинката Руслана пък спечели с перформънса "Wild Dances".

Тази година Украйна, въвлечена в една тлееща война с Русия и загубила част от територията си, изпрати в Стокхолм представителка на кримските татари. През 1944 година кримските татари са прокудени по заповед на Сталин. И песента на Джамала, която самата тя е написала, се казва именно "1944" - в нея изпълнителката пее за своя народ и своето семейство. Дали това не дойде малко вповечко за едно телевизионно шоу в събота вечер?


Европа чу песента

"Знам, че много повече хора се вълнуват, отколкото изглежда", заяви Джамала два дни преди победата си в Стокхолм в интервю за Дойче веле. Което виждаме сега. Защото именно зрителите, благодарение на новия регламент за гласуване, бяха тези, които провалиха гласуването на журито и по този начин отнеха победата на блестящата австралийка Дами Им. В края на вечерта изненадващо се стигна да конфронтация между Украйна и Русия. Тези две страни спечелиха най-много от гласовете на зрителите - Русия малко повече от Украйна, но това не ѝ стигна, за да я изпревари.

Дали пък това не беше едно решение за Украйна и срещу Русия? Дали песента на Джамала не е насочена срещу политиката на Кремъл? Джамала отрича това и многократно ѝ се наложи да подчертава, че в песента ѝ не става дума за актуалната политика. Една пееща учителка по история значи, както я нарече един германски колега?

"Разбира се, че става дума за нещо повече от 1944 година. Става дума за преследване, за Холокоста и за болката на света", каза Джамала. И тя изплака тази болка на сцената в Стокхолм от цялата си душа. В интервюто си за Дойче веле тя допълни, че песента ѝ е насочена срещу всички хора, които се смятат за малки царе. Хора, които мислят, че могат да решават съдбата и живота на други хора. Какво по-ясно от това?


Политиката винаги е била част от шоуто

Победата на Джамала е само още едно доказателство, че песенният конкурс на Евровизия никога не е бил аполитичен. Той не беше аполитичен още в първото си издание, когато - 11 години след края на една ужасяваща война - в Лугано са събраха седем държави, които доскоро бяха воювали една срещу друга. Конкурсът не беше аполитичен и когато в апогея на мирното движение в Европа германската изпълнителка Никол изпя песента "Ein bisschen Frieden" (частица мир). Песенният конкурс не беше аполитичен и когато към него се присъединяваха все повече източноевропейски страни.

Eurovision Song Contest винаги е бил огледало на събитията в Европа. През 2016 година зрителите дадоха своя глас за една страна, която ясно се ориентира към Европа и беше жестоко наказана за този си избор от силния си съсед. Украйна има нужда от тези симпатии и от тази подкрепа. Тя не бива да проиграва своя европейски напредък. Но извън политиката не бива да забравяме едно нещо: без артистичността си, без прекрасния си глас и без изразителното си представяне Джамала нямаше да спечели. Защото Eurovision Song Contest все пак е музикален конкурс.