Учените, анализиращи метеорит, са открили най-стария материал, за който се знае, че съществува на Земята, съобщава БиБиСи.

Те откриха прахови зърна в космическата скала, която пада на Земята през 60-те години на миналия век и установяват, че са на възраст над 7,5 милиарда години.

Най-старите от праховите зърна са се образували в звезди, много преди да се роди нашата Слънчева система. Екип от изследователи е описал резултата в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences.

Когато звездите умират, частици се изхвърлят в космоса. Тези зърна след това стават част от нови звезди, планети, луни и метеорити. "Те са твърди проби от звезди, истински звезден прах", коментира водещият автор Филип Хек, преподавател в Чикагския университет.

Екип от изследователи от САЩ и Швейцария анализира 40 зърна предшестващи Слънчевата система, съдържащи се в част от метеорита Мърчисън, паднал в Австралия през 1969 г.

"Започва с раздробяване на фрагменти от метеорита на прах. След като всички парчета са разделени, това е вид паста и има отчетлива характеристика - мирише на гнило фъстъчено масло", обяснява съавторът Дженика Гриър от Чикагския университет.

След това тази гъста паста се разтваря в киселина и остава само звездният прах. "Това е като изгорите цялото сено, за да намерите иглата", допълва Филип Хек.

За да разберат колко са старите зърната, изследователите измерват колко дълго са били изложени на космически лъчи в космоса. Тези лъчи са високоенергийни частици, които пътуват през нашата галактика и проникват в твърда материя.

Някои от тези лъчи взаимодействат с материята, която срещат и образуват нови елементи. Колкото по-дълго са изложени, толкова повече от тези елементи се формират. Изследователите използват определена форма (изотоп) на елемента неон - Ne-21, за датиране на зърната.

"Сравнявам това с поставянето на кофа за вода в дъждовна буря. Ако приемем, че валежите са постоянни, количеството вода, което се натрупва в кофата, ви показва колко дълго е била изложена", обяснява д-р Хек.

Измерването на броя на новите елементи показва на учените колко време зърното е изложено на космически лъчи. Това от своя страна ги информира на колко години е. Някои от зърната се оказват най-старите открити досега.

Въз основа на това колко космически лъчи са взаимодействали със зърната, повечето трябва да са на възраст 4,6-4,9 милиарда години. За сравнение Слънцето е на 4,6 милиарда години, а Земята на 4,5 милиарда.

Най-старите обаче са на около 7,5 милиарда години.

"Само 10% от зърната са по-стари от 5,5 милиарда години, 60% от зърната са "млади", на 4,6 до 4,9 милиарда години, а останалите са между най-старите и най-младите. Сигурен съм, че в Мърчисън и други метеорити има по-стари, преди Слънчевата система, просто още не сме ги открили."

Преди това най-старото зърно, датирано с неонови изотопи, е било на около 5,5 милиарда години. Констатациите хвърлят светлина върху дебата относно това дали новите звезди се образуват с постоянна скорост или дали има високи и ниски стойности на броя на новите звезди във времето.

"Благодарение на тези зърна, сега имаме директни доказателства за период на засилено образуване на звезди в нашата галактика преди седем милиарда години с проби от метеорити. Това е едно от основните открития на нашето проучване", коментира д-р Хек.