Изключително добре през настоящия археологически сезон се представиха двата периода - Праисторията и Средновековието. С това се похвали директорът на Националния исторически музей (НИМ) доц. д-р Бони Петрунова пред News.bg по повод изложбата "Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2019".

Много хубави находки са намерени от вековете преди Новата ера.

По думите й настоящият археологически сезон се оказа много ползотворен и много успешен за археологията като цяло. Според доц. Петрунова всяка стотинка, която е дадена за археологическите проучвания, е защитена много добре.

Запитана за това колко екипа са участвали на терен през 2019 г. и кои са "най-плодотворните" райони с находки, доц. Петрунова заяви, че никога не би си позволила да кажа като дългогодишен археолог, че има по-успешен и по-неуспешен екип.

Според нея всички археолози от НИМ работят много усърдно, но археологията е неочаквана наука с изненади. "Тя - някой път тръгваш така с много добри, предварителни проучвания и намерения, а резултатите не са очакваните. А друг път най-изненадващо за кратко време излизат уникални неща", подчерта доц. Петрунова.

За директора на НИМ най-важното е, че археолозите правят наука. Важното е, че те правят разказ, по думите й. "Ние не само показваме предметите, които сме намерили през настоящата година, не се спираме на отделните артефакти, а чрез комплекса от находки разказваме нещо ново и неизвестно за всеки конкретен обект", обясни тя.

Иначе археолозите на НИМ са участвали в 16 обекта, а от 10 са представили най-интересните. Това са около 400 предмета, които са в изложбата.

През следващата 2020 г. археолозите от НИМ имат планове да започнат търсенето на самата Карвуна, ако тя въобще съществува. Това е градът, който дава името на Карвунската хора (област), но дали ще имат късмет, доц. д-р Бони Петрунова не знае.

Сред експонатите са микенска керамика от късната бронзова епоха, златни пръстени от Калиакра и изключително ценни византийски монети

През 2019 г. археолозите от Националния исторически музей проведоха археологически разкопки на шестнадесет обекта и два теренни обхода. Географският обхват на изследванията се разпростира от Дунавската равнина до Родопите през Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина. Проучените обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.

За първи път бяха показани най-впечатляващият предмет от гробните дарове - масивен златен пръстен. Открит в средновековната морска столица на България - Калиакра тази година, под научното ръководство на доц. д-р Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей. Пръстенът е от известния "Калоянов тип", но с много по-детайлна и изящна украса по халката, изображение на гълъб, надпис и монограм на императорската фамилия в Константинопол. Той е открит в един от гробовете на наследник на Палеолозите, Господин на Калиакра и вероятно родственик на Балик и Добротица (известни в историята като владетели на Добруджанския деспотат през XIV век). Уникалната находка разкри името на погребания - Георги, както и знатното му потекло. Посетителите ще имат възможност да видят и красив стъклен съд, открит в гроба му, в който според тогавашните вярвания са се събирали сълзите на оплаквачките.

Изключително рядка колективна монетна находка от "Късноантична и средновековна крепост - "Балък Дере", намираща се на територията на община Ивайловград, е един от акцентите в изложбата. Монетното съкровище (6 монети) на Алексий I Комнин (отсечени през 1081 г.), открито от Ивайло Кънев, главен уредник в отдел "Археология" в НИМ, е изключително рядко. Монетите са изработени от сребро и злато, извънредно тънки и чупливи, и много добре запазени, което ги прави още по-редки. На четири от монетите са изобразени св. Димитър и Алексий I Комнин, държащи патриаршески кръст, а на другите две са изобразени със знаме. Предполага се, че са военновременни пари, с които е била изплатена заплатата на някой войник от византийската армия, или е било заплатено за някаква доставка за войската. Находката от "Балък дере" е втората колективна монетна находка със солунски предреформени номизми хистаменон на Алексий I Комнин (1081-1118 г.), за която е известно, че е открита в днешните предели на България.

Една от големите изненади през настоящия сезон за екипа под ръководството на проф. д-р Иван Христов и д-р Маргарита Попова от НИМ, е намирането на пласт с материали от Архаичната епоха (VII-VI в. Пр. Хр.). Под подовото ниво на една от богатите византийски къщи са намерени десетки фрагменти от рисувани керамични съдове, дело на първите гръцки заселници в тази част на Черноморието. Сред редките находки са и бронзови стрели-монети, предхождащи първите гръцки монети на Аполония Понтика, както и гръцка бронзова стрела от VII в. пр. Хр.

Открити са още голямо количество движими културни ценности, обхващащи почти всички археологически периоди - от късна праистория до българските земи и средновековието.