Учените са наблюдавали диви шимпанзета с необичайна закуска - костенурки, чиито твърди черупки те чупят срещу стволовете на дърветата, преди да извадят месото, съобщава АП.

В статия, публикувана в четвъртък от списание Scientific Reports, учени от Германия твърдят, че поведението, което са наблюдавали десетки пъти в група от шимпанзета в Национален парк Лоанго в Габон, подкрепя идеята, че далечните братовчеди на човечеството развиват свои собствени различни култури.

Тобиас Дешнер, един от авторите на доклада коментира, че докато шимпанзетата и костенурките съществуват и на други места - и други примати като бабуини и мандрили са известни с това, че се хранят с млади, меки сухоземни костенурки - но учените никога досега не са забелязвали отворени черупки.

Едно от обясненията може да бъде, че районът на парка Лоанго има изобилие от костенурки с твърди черупки, което кара някои предприемчиви шимпанзета да пробват. "Те виждат, че това е обект с твърда черупка с нещо интересно вътре и трябва да го отворят". Те вероятно си казват, "ако мога да направя това с плодовете и да имам същия проблем с твърдо животно с нещо вътре, което искам да достигна, тогава мога да си кажа ОК, защо да не го направим по същия начин", коментира Дешнер, изследовател на примати в Института за еволюционна антропология в Лайпциг.

Някои учени оспорват идеята, че шимпанзетата са способни на този вид психически скок, а още по-малко да предават този трик на други по такъв начин, че да стане установена "културна практика" сред цялата популация от шимпанзета.

Дешнер и колегите от Университета в Оснабрюк заявиха, че наблюденията им в Лоанго показват, че това се е случило. "Всички те използват точно същия начин. Това подсказва, че те наистина гледат как другите го правят и след това копират движенията."

Други изследователи се съгласяват, че "това се вписва в предишни наблюдения, които се тълкуват като традиционно поведение, което някои са широко описани като култура", допълва Дитмар Зинер, зоолог от немския Център за примати в Гьотинген.

Авторите също така отбелязват, че по-слабите шимпанзета често предават своите костенурки на по-силни възрастни, които са в състояние да ги разчупят и след това да споделят храненето между цялата група.

В един от случаите, мъжки дори е забелязан да яде половината костенурка, след това я пъха в клоните и се връща на следващия ден, за да довърши остатъците, което предполага, че шимпанзетата са способни да планират, твърдят авторите.

Дешнер коментира, че такива практики могат да бъдат загубени, ако групите от шимпанзета бъдат унищожени, дори ако зоната, в която са обитавали, се заселва отново по-късно.

"Виждаме шимпанзета да изчезват из цяла Африка поради разрушаването на местообитанията и бракониерството. Това, което изчезва, не е само бройка, но с всяка популация, която си отива, изчезва и уникална култура, която се губи", допълва Дешнер.

Люлката на човечеството – на Балканите, а Европа приличала на савана?

Люлката на човечеството – на Балканите, а Европа приличала на савана?

След находките в България и Гърция...