"На фона на обвиненията за социален дъмпинг България трябва ясно да постави въпроса за корпоративния дъмпинг." С такава позиция излезе българският евродепутат от групата на Сид Петър Курумбашев на брифинг днес в София.

По темата за посещението на френския президент у нас Емануел Макрон и френските предложения за реформи в социалната сфера в Европейския съюз, Курумбашев коментира, че България трябва да бъде "много внимателна, когато тук се идва с разни предложения относно директивата за командироването на работници": "Едва ли не, от нас се иска подкрепа за тази директива в замяна на едно наше ефимерно влизане в Шенген и Еврозоната."

Ако българските, румънските и полските фирми получаваха същото заплащане, каквото получават западноевропейските, то те очевидно трябва да плащат немските заплати и осигуровки. Не може да плащаш на български и румънски цени, а да изискваш да се плащат немски социални осигуровки, смята евродепутатът.

Той добавя и друг пример - също така немските и френските вериги да заплащат на работниците също толкова, колкото заплащат в собствените им държави. "Това е впрочем и най-добрият начин нашите работници да не мигрират на Запад", посочи Курумбашев.

Той обясни и че за първи път е наблюдавал подобно разделение в Европейския парламент - гласуването е било не по политически групи (ЕНП, социалисти, либерали), а чисто национално. От една страна - Франция, Германия, Австрия, а от друга - страните от Централна и Източна Европа. "Това е изключително опасно", предупреди българският евродепутат.

Курумбашев коментира спорните моменти в за българските превозвачи с оглед новите предложения за регулиране на шосейния транспорт в ЕС.

"Нашата позиция е, че в директивата за командироването на работници не трябва да бъде включван транспортът, защото там има изключително голяма мобилност на работната ръка. Натискът на определени държави (и по-конкретно - на Франция) е работниците да се считат за командировани, когато са прекарали повече от един ден на територията на съответната държава в рамките на един месец. Практически веднага. Нашето искане е този срок да бъде поне седем дни, посочи българският евродепутат.

Определени държави въведоха в своето национално законодателство протекционистки мерки, които допълнително затрудняват работата на нашите фирми. Като например изискването всяка една транспортна фирма да има конкретен агент в конкретната държава. Една фирма, разполагаща със 100 или 500 камиона, може да изпълни изискването да има австрийски, немски и френски агент, но какво правим с тези, които имат 2, 10 или 15 камиона?

Друг момент, който е важен според Курумбашев, е изискването шофьорите да имат наличен договор на съответния език на съответната държава, което пък означава шофьорите да носят в себе си трудовите си договори, преведени на всички езици на ЕС.

Изискването за едноседмична почивка на всеки три седмици за международните шофьори също ще създаде проблеми на превозвачите. Някои фирми се опитват да решат този проблем, като предоставят автобуси на служителите си, за да се върнат в страната си. Но това води до сериозни финансови разходи и понякога до загуби за съответната фирма.

Не на последно място е и проблемът с борбата с т.н. "фирми пощенски кутии". Трябва да се насърчи прилагането на ясни правила, както и засилване на контролните механизми. Това е практика предимно на западни компании, които регистрират фирмите си в Източна Европа, с цел плащане на по-ниски данъци.

Последният въпрос е този, свързан с каботажа, а именно това, че трябва да се ограничат превозите, които основно фирмите от Централна и Източна Европа извършват - вътрешните превози. Искането на ЕК е тези дни за каботаж да се ограничат до пет.

Всички тези принципи са насочени срещу един основен принцип на ЕС - свободното движение на стоки и услуги. Това е протекционистки опит от определени държави за това да бъде защитен техният национален пазар. Мисля, че това тяхно национално законодателство някои случаи противоречи на правото на ЕС. Затова и България трябва да бъде особено внимателна с подобни предложения".