Владимир Уручев, евродепутат от групата на Европейската народна партия, член на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика пред News.bg по повод изготвения по време на Малтийското председателство референтен документ за най-добри налични техники за големите горивни инсталации (LCP BREF), част от цялостната реформа на ЕС за търговията с емисии.

Г-н Уручев, каква е дилемата пред България по отношение директивата за търговия с парникови газове. Наистина ли можем да загубим 33 хиляди работни места в енергетиката?
Малко е рано да говорим, че от днес за утре ще се случи такова ограничение във въглищната енергетика, което да доведе до закриване на централите и на минния добив. Напротив смятам, че това, което се разглежда в Европейския парламент и в европейските институции, което предстои да бъде финализирано, е относно политиката на ЕС след 2020 г. Към момента това е продължаване на сегашната политика.

Трябва да кажа, че България е поставена в добри условия. По отношение на това законодателство, тя е една от страните, която влиза в групата с нисък брутен вътрешен продукт на глава от населението и получава специални дерогации за това. Страната ни получава още допълнение в квотите, които да се търгуват, така че да могат да работят големите предприятия и въглищните централи. Смятам, че в близкото десетилетие няма да настъпи сериозен обрат или някакво сериозно предизвикателство, което да доведе до затваряне. Но ние имаме проблем. По-нататъшните политики на Европейския съюз, свързани с намаляване на емисиите и с тяхното нулиране към 2050 г. за енергетиката, която до тогава трябва да бъде сто процента декарбонизирана, ще наложи необходимостта да намерим технологиите, да ги въведем в действие, за да се запази въглищната енергетика достатъчно дълъг период.

Никой не мисли, че тя трябва да работи 100 години, още повече, че ние нямаме запас за това време. Нашият запас е за няколко десетилетия. Може би това до известна степен е добре, че ще можем да подготвим региона, както за факта, че ще бъдат изчерпани въглищните запаси, така и за необходимостта да останат да работят централите, доколкото това е възможно.

Какви мерки ще предложите във връзка с това?
На първо място е очевидно, че борбата за намаляване на емисиите ще мине през въвеждане на нови технологии. Това означава, че ще дойде момент, в който нашето искане за постоянни дерогации, както и за постоянно получаване на повече квоти, ще стане неприемливо даже и за нас самите. Така че, ще трябва да се мине през нови технологии, да се направят централите по-ефективни, да се въведат технологии, които да се борят с проблема. Тези технологии в момента се развиват в ЕС. Аз не мога да кажа, че има някаква, която е приложим веднага, за да се захващаме с нея. Тоест ще трябва да поработим, съвместно със страните, които имат подобен проблем, а те не са малко. Това са Полша, Чехия, Германия, Гърция или общо взето всички държави членки потребяват въглища. Достатъчно пари са отделени за изследвания и комерсиализиране на проектите. Ще трябва да се включим в тази мощна кампания, за да намерим решенията, които работят за България и икономически и технологично. Иначе действително оставяме под заплаха бъдещето на въглищната енергетика.

В България за жалост доста голям процент от регионите са ангажирани с въгледобив. Как европейската политика може да намери пресечна точка с нашия интерес в мерки за преодоляване на този дисбаланс?
Ние получаваме признание, за това че сме членове на ЕС чрез дерогациите и облекченията в европейското законодателство, както и признание, че сме в доста различно състояние по отношение на доходи и технологично развитие спрямо средното в ЕС. Така че тази солидарност ще продължи, но трябва да знаем, че тя няма да е вечна. Конкретните мерки са свързани с участието в проекти. Не само да участваме в сегашните проекти, които се развиват, но ние също да инициираме свои собствени проекти. Още повече, че специално за проектите, България отново стои много добре в специално създаващия се фонд за модернизация на енергетиката, тъй като там не е само въглищната енергетика. България и е страната, за която са определени конкретни проценти от целия този фонд за проекти, които да се реализират в страната. Просто ще трябва да се възползваме от тези възможности. Още повече, че там грантовата част е много сериозна и достига 60%.