Предлагаме втора част на интервюто с евродепутата от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев за News.bg Първата част - за течащите в момента преговори с Великобритания и бъдещето на Европейския съюз може да видите тук.

Как трябва да реагират европейските институции във връзка с Унгария, Полша и Чехия, които отказват да приемат бежанци. Дали трябва да бъдат наложени някакви санкции или рестрикции?
Солидарността не еднопосочна улица. Ние сме заедно в ЕС, всички народи от ЕС сме решили заедно и солидарно да изграждаме един свободен и демократичен свят и всички европейски ценности да бъдат зачитани. Какви са тези прословути европейски ценности? Те не са нищо друго освен точно това - свобода, равенство, демокрация, зачитане правата на всички, и правата на всички свършват там, където се нарушават правата на другите.

Твоите права свършват там, където започнеш да нарушаваш правата на друг човек. Аз се учудвам, когато някои страни смятат, че не трябва да участват солидарно в разпределяне на бремето от миграцията към Европейския съюз. Тук не говорим за мерките за ограничаване на тази имиграция, ние трябва солидарно да ограничим тази миграция, опазване на външните граници, много по-добро сътрудничество със страните около нас, с Турция, със Северна Африка, реадмисионни споразумения, връщане на мигранти, икономически мигранти. Тук става въпрос само за тези, които могат да бъдат признати като бежанци с временен статут. Тази тежест трябва да бъде солидарно разпределена. Не може всички да остават в периферията или в страните, където са на първа линия, на фронтовата линия.

Механизмът, който трябва да бъде предложен и да се изпълнява, би трябвало да е възоснова БВП на всяка страна, като се определя бройка, която съответната страна би трябвало солидарно да поеме. България не може да поема нещо, което нито нашият БВП е достатъчно висок, нито като външна граница имаме допълнителни ангажименти, така че ние сме си изпълнили всичко за защита на европейските граници. Очакваме нашите партньори от другите страни членки също да изпълняват своите солидарни ангажименти, а не да се опитват да си затварят границите. Никой не желае тези имигранти, това е самата истина, да, не са желани много. От една страна ние трябва да идентифицираме икономическите имигранти, те трябва да бъдат връщани. Трябва да засилим сътрудничеството по отношение на борбата с тероризма, обмяна на разузнавателна информация, скандално е, че нашите разузнавателни агенции не си обменят достатъчно разузнавателна информация по отношение на борбата с тероризма и солидарно разпределение на тежестта на тези, които получават временен бежански статут в Европейския съюз.

Какво смятате по въпроса Македония да се присъедини към НАТО под името БЮРМ?
Смятам, че това може да бъде междинен етап за отпушване на блокираната интеграция на Република Македония както към НАТО, така и към Европейския съюз. Знаете, че над 10 г. правителството на господин Груевски (Никола, бивш премиер на Македония - б.р.) не можа или не поиска да отпуши международната изолация на Македония по отношение на влизането в НАТО и в Европейския съюз. За мен това е междинен вариант, това не е окончателно решение, но просто да се даде глътка въздух, за да се отпишат и да се стабилизира ситуацията в самата Македония, а и около Македония. За мен това би бил добър вариант, ако под името БЮРМ страната влезе в НАТО.

Надявам се, това са очакванията, че новото македонско правителство със Зоран Заев и с външен министър Никола Димитров ще успят да изчистят проблемите със своите съседи, особено с България. Затова оптимистично гледам към идващото следващата седмица посещение на Зоран Заев в България - първото му посещение, след като беше в Брюксел, първото посещение в друга страна. Имаме да завършваме договора за добросъседство. Договорът обаче едно, хартията си е едно като е написано на хартия, важно е да видим постъпките на новото македонско правителство.

Не вярваме вече на думи, ние се наслушахме, аз съм се наслушал на много думи, но трябва да видим делата както по отношение на историята, по отношение на българите, които открито заявяват българския етнически произход и принадлежност в Република Македония, по изчистването на учебниците от фалшификации, манипулации, недискриминацията на хора, които се явяват като българи и разбира се общото честване на нашета обща история. Тези неща, тези рани от миналото, които са били налагани чрез диктатура или насилие след 44-та година, трябва да останат в миналото.

Младите поколения не трябва да бъдат заразявани с тази проказа, която беше наложена от режима на Тито и югокомунистите срещу България, и срещу българите в географската област Македония. Повтарял съм го многократно, смятам, че европейската интеграция е единственото лекарство, инструмент за преодоляване на историческите рани, нанесени от комунизма и не само в Македония, а и в целия регион, особено в Сърбия, където руското влияние е изключително все още силно и където идват и проблемите в Македония. Видяхме тяхната шпионска дейност, която е развивана в Република Македония.

Каква е рецептата за успешно председателство?
Трябва да представим българските приоритети пред така нареченото трио - Естония и Австрия, които са пред нас и те трябва да отговарят на очакванията на европейските граждани, защото това председателство е важен момент. Два момента - какво се случва с бюджета на ЕС след 2020 г. За нас е важна кохезионната политика и политиката по сближаване да продължи.

Това означава, че българските райони, които не са наваксали и ние не сме наваксали все още нашето изоставане да има достатъчно средства по оперативни програми, да продължат както инфраструктурни инвестиции, така и в околна среда, водни цикли, конкурентоспособността на европейската икономика. Разбира се, че общоевропейските програми за младежи като например Еразъм+ трябва да продължи и след 2020 г. Това е един от приоритетите. Другото е Западните Балкани. България трябва да представи в председателството си нов тласък на присъединяването на тези страни, защото ако гражданите на тези страни дълго време чакат и виждат, че няма светлина в тунела, то други играчи като Русия и Турция видяхме, че започват да се намесват и да се опитват да променят обществените нагласи и да казват "за какво ви е ЕС, ние традиционно сме по-близки до вас".

Едните казват Отоманска империя, другите казват Съветски съюз или някакъв друг Евразийски съюз. Ако ЕС не е там, остава място за такива играчи. България трябва да помага на тези страни по пътя на гражданските общества, които са проевропейски, на политическия елит, който иска наистина не само на думи и на дела да върви по тази линия. И за Сърбия е валидно това, което казах за Македония, нашите Западни покрайнини, Цариброд, Босилеград, нашето българско малцинство трябва там да му се защитят правата, да има възможност на обучение на български език в училищата и да не бъде дискриминирано. По отношение на Брекзит искаме или не искаме по време на българското председателство ще се водят преговорите с Великобритания, така че ние ще участваме и в тази дейност. Преди малко, което казахме, българските граждани и всички европейски граждани ще бъде водещо. Много важно, ако Великобритания иска да участва в общия пазар, в общия европейски финансов пазар, стоков пазар, пазара на услугите, то тя трябва да плаща в общия европейски бюджет, както го прави Норвегия например. Това също трябва да бъде съвсем ясно.

Какво смятате за дипломатическия казус между Катар и държавите от Персийския залив и дали има опасност от регионален конфликт?
Недоверието в така нареченото, можем да го кажем "семейство от Залива" е от няколко години. Между Саудитска Арабия и Катар има сериозни искри още от проблема със заложниците от семейството на емира на Катар в Ирак, които бяха заловени и после имаше една дълга сага по тяхното освобождаване и разбира се след това списъкът, който извадиха от страна на Саудитска Арабия, че Катар подкрепя определени екстремистки формирования. Разбира се едно от тях е "Мюсюлмански братя". Египет също остро реагира на това. По същата логика със сигурност и Катар може да изкара списък с това Саудитска Арабия колко различни организации по цял свят, включително в Европа, включително и в Африка, чрез фондации ислямски се подкрепят.

От наша гледна точка не можем да казваме кой е добрият и кой е лошият. Това е един раздор в семейството на управляващите крале и принцове в Залива. От едната страна е Турция и Катар, защото най-близки в момента, приятели на емира на Катар са турците. Господин Ердоган е в изключително приятелски отношения с емира. Той наистина има нужда от подкрепа. Единственият сухопътен пункт е със Саудитска Арабия, Саудитска Арабия го блокира. Явно ще трябва по море или по въздух да се доставят доставките, включително хранителните доставки, за да може Катар да бъдат осигурени. Интересно е как ще има Световно първенство по футбол в Катар, ако ситуацията не бъде разрешена в близко бъдеще. Но това е един етап от многобройните конфликти в арабския свят, многобройните, базирани на властови-религиозни и икономически борби между различни кланове в тези на семейна основа организирани общества.

Въпросът е какво трябва да бъде нашето отношение на Европейския съюз и в частност на България по този конфликт. Ние със сигурност не искаме този дипломатически на този етап бих казал конфликт да стане един истински конфликт. Би трябвало да се работи с двете страни за преодоляване на блокадата или на кризата в момента. Многократно сме имали контакти с Катар, знаете, че катарските управляващи бяха в България. Очаква се тази година, поне засега не е отменено посещение на емира на Катар в края на годината в България. Очакват се и катарски инвестиции от известно време насам. Дали ще се случи или не, това не знам. Но разбира се не всичко е пари и инвестиции, а най-вече сигурността и това ние да гарантираме първо нашата сигурност на България, на ЕС срещу всеки опит било то на фондации, на образователни, религиозни и каквито и да е било, които се опитват да проповядват нетрадиционни за България и за ЕС начини на живот и поведение.
Разбира се въобще да не говорим за тероризъм и неща, с които жестоко трябва да се борим и да не ги допускаме.