Защо група фенове ще се опитат да спрат мач, в който техният тим печели? И защо след това започват да се бият помежду си? Това са първите въпроси, които идват наум, след като хърватските фенове засипаха терена с ракети, след което се сбиха на мача с Чехия в Сен Етиен.

Всичко си има предистория. Много хора в Хърватска са отчуждиха от националния отбор през последните години, други изобщо се отказаха да го гледат. Те твърдят, че са загубили вяра в хърватската федерация, като я обвиняват в широко разпространена корупция. Вицепрезидентът Здравко Мамич е обвинен в присвояване на пари от Динамо Загреб, където бе изпълнителен директор дълги години. Дамир Върбанович – директор във федерацията, също е обвиняем по това дело. Миналата година те бяха арестувани (Мамич два пъти, след като разследването бе удължено, тъй като имаше силни съмнения, че се опитват да влияят на свидетелите). В крайна сметка Мамич получи забрана да работи в Динамо от властите, но и той, и Върбанович запазиха постовете си във федерацията, а на „Жофроа Гишар“ бяха заедно във ВИП ложата.

Според мнозина в страната националният тим е играчка в ръцете на двамата и на Давор Шукер – президента на федерацията, който е смятан за кукла на конци и средство за печелене на пари. Мамич и Върбанович, разбира се, отричат това, но се води дълга – засега неуспешна – кампания те да бъдат изритани от централата посредством съда.
Някои радикални фенове са толкова обезумели от омраза към федерацията, че не се спират дори когато пречат на отбора чрез действията си. Всъщност стигат и по-далеч. В момента те активно саботират тима – според тях международният срам и провалите на терена са единственият шанс да се стигне до промени в хърватския футбол. Вероятно точно това е довело на инцидента на стадион „Полюд“ в Сплит през юни 2015-а, когато някой бе изрисувал свастика върху тревата преди квалификацията с Италия – мач, който и без това трябваше да играе пред празни трибуни заради предишни изстъпления.

Идеята им може би е да се въведе повече демократичност и прозрачност, да се започне на чисто, но методите им очевидно са грешни.

Други фенове, които все още подкрепят тима, се сбиха с тях на трибуните заради хвърлените ракети. И това е обвинителен акт към цялото хърватско общество защо изобщо трябваше да се стига дотук.

Сред играчите и треньорския щаб имаше огромно разочарование. Хърватска има 4 точки след 2 мача, но никой не говореше за равенството с Чехия (2:2). „Може би ще е най-добре изобщо да не играем – заяви Иван Перишич. – Сигурно така ще е по-добре, щом на всеки наш мач ще се случва нещо подобно“. А Анте Чачич добави: „Вината е на всички ни. Нека не си измиваме ръцете“. Треньорът е прав – никой не печели, ако ситуацията излезе от контрол, както сега. Страхът идва от това, че нищо няма да се промени – нито шефовете във федерацията, нито ултрасите ще се откажат лесно. Единствените губещи са играчите и истинските фенове, които обичат футбола.