22% от българите живеят под прага на бедността

През 2018 г. линията на бедност за страната e 351.11 лв. средномесечно на човек от домакинство. Под прага на бедност са били 1 550.8 хил. души - 22.0% от населението на страната. Размерът на линията на бедност се запазва, а относителният дял на бедното население намалява с 1.4 процентни пункта в сравнение с 2017 година.
Това показват данните на НСИ, които обобщават индикатори за бедност и социално включване през 2018 г.

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация.

Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение "Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)".

.

Източник: НСИ

През 2018 г. 40.7% от децата живеят с материални лишения.

Според статистиката през 2018 г. 26.6% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от бедност. Според статистиката това е с 2.6 процентни пункта по-малко спрямо 2017 година. Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 14.9 процентни пункта.

Според анализаторите на НСИ образователната степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. През 2018 г. всяко седмо от десет деца (70.7%), чиито родители са с начално или без образование, живее в бедност.

Приблизително 15 пъти по-малко, или 4.6% са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност. Рискът от бедност при децата, чиито родители са със средно образование, е пет пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.

Като измерител за бедността при децата са изследвани 13 показателя. Приблизително една трета от децата (34.3%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (вкл. празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т.н.). Сред материалната бедност са и редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. (33.5%) и екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.) - 33.8%.

За всяко едно от четири деца не може да си позволи купуването на книги, които са подходящи за възрастта на децата (без учебници и учебни помагала) и купуването на два чифта обувки по размер в зависимост от сезона и/или за всички сезони.

15.9% от бедните деца са от българската етническа група, 31.6% от турската етническа група, 71.1% от ромската етническа група и 41.9% от друг етнос.

Нито една потребност на децата, според всички 13 показателя, не може да бъде осигурена за 0.8% българчета, за 1.7% деца от турския етнос и за 16.6% деца от ромската група.

Около 23% от децата с материални лишения от българската етническа група живеят и в риск от бедност. За останалите групи относителните дялове са следните: 38.4% за децата от турската етническа група, 75.9% - от ромската етническа група, и 50.3% - от друг етнос.

Източник: НСИ

При изключване на пенсиите и останалите социални трансфери в доходите на домакинствата равнището на бедност нараства до 45.2%, или с 23.2 процентни пункта. Според данните за 2018 г., ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22.0 до 29.5%, или със 7.5 процентни пункта.

Източник: НСИ

Според НСИ, пазарът на труда и икономическата активност е основният фактор, който увеличава риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението. Относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (56.1% за 2018 г.). Рискът от бедност при безработните мъже е с 11.8 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.

През 2018 г. бедните работещи на възраст 18 - 64 години е - 10.1% - това е нивото от 2017 г. Рискът за изпадане в бедност за работещите на непълен работен ден е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Рискът от бедност сред работещите жени е с 2.9 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.

Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 66.2%. Делът на работещите бедни с висше образование е 6.2%.

Източник: НСИ

Най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години, самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца. Най-голямо намаление на риска от бедност през 2018 г. в сравнение с 2017 г. се наблюдава при домакинствата с двама родители и три и повече деца - с 13.8 процентни пункта.

Относителният дял на бедните е най-нисък в домакинства с двама възрастни и едно дете (12.0%) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (13.3%).

При едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 16.3 процентни пункта по-висок отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 24.0 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.

Източник: НСИ

От 2015 г. към основния въпросник на изследването е добавен въпрос за етническата принадлежност като анкетираните сами определят своята етническа принадлеждност. През 2018 г. най-висок е относителният дял на бедните сред лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 68.3%, а най-нисък - сред лицата, самоопределили се от българската етническа група - 15.6%.

48.7% от бедните българи са пенсионери. При бедните роми 39.2% са безработни. Най-висок е относителният дял на работещите бедни сред ромската етническа група - 28.6%, при 26.5% работещи бедни от турската етническа група и 25.3% сред българската етническа група.

Източник: НСИ

Рискът от бедност за лицата с начално и без образование е 28 пъти по-висок в сравнение с риска от бедност при лицата с висше образование за българската етническа група и 3 пъти по-висок за турската етническа група. При лицата, които се определят като роми - 68.8% с начално и без образование са бедни. Няма нито един беден циганин с висше образование, показва статистиката.

Източник: НСИ

От НСИ оценяват материалните лишения на домакинствата чрез девет въпроса, свързани с потреблението на конкретни стоки и услуги. Най-често хората забавят плащането на разходите, свързани с жилището (27.5%). 22.6% от лицата не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден, а 19.6% от лицата не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи. Ограничения при отоплението на жилището си имат 26.2% от лицата. През 2018 г. 20.9% от населението живее в материални лишения.

Източник: НСИ

65.1% от ромите се затрудняват да плащат навреме разходите за жилището си. Сред турската етническа група това са 33.3%, и за българската етническа група - 24.8%.

Повече от половината от ромите (51.5%) не могат да си позволят, ако желаят, едноседмична почивка извън дома и около 63% не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден. При турската етническа група 29.4% от лицата не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи и 30.3% не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден.

Ограничения в 4 от 9 показателя имат 8.1% от българската етническа група, 17.1% от турската и 60.6% от ромския етнос.

За безработни домакинства в изследването се считат домакинствата, чиито членове не са били заети през последните четири седмици, т.е. всички членове на домакинството на 16 и повече навършени години са били или безработни, или неактивни.

Хората, които живеят в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност са на възраст 0 - 59 години. В тяхното домакинство възрастните (18 - 59-годишните с изключение на учащите от възрастовата група 18 - 24 години) работят под 20% от техния потенциал през изследвания период.

През 2018 г. в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност живеят 331.2 хил. души на възраст 18 - 59 години, или 8.6% от населението.

Според НСИ спрямо 2017 г. относителният дял на домакинствата с нисък интензитет намалява с 1.9 процентни пункта. делът на мъжете (9.0%) е с 0.9 процентни пункта по-висок от този при жените (8.1%). При ромите има най-висок относителен дял на лицата с нисък интензитет на икономическа активност - 34.1%, при 11.5% за турската етническа група и 5.2% за лицата от българския етнос.

През 2018 г. 32.8% от населението, или 2 315.2 хил. души, са били в риск от бедност и социално изключване.

През 2018 г. най-ниската линия на бедност е в областите Пазарджик и Монтана - съответно 239 и 240 лв. Най-високата линия на бедност е в София - 513 лв. След нея се нарежда Стара Загора 403 лв. и Варна 383 лeвa.

Най-много бедни хора са в областите Монтана и Велико Търново - по 26.2%, Ловеч - 25.8%, и Сливен - 25.5%.

Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Перник - 11.2%, Кюстендил и Разград - по 14.7%, и Русе - 14.9%.

Според НСИ линията на бедност за 2018 г. намалява спрямо 2017 г. в областите - Ловеч (с 13.8%), Габрово (с 10.2%), Шумен (с 9.9%), Разград (с 9.6%), Кърджали (с 8.4%), Ямбол (с 6.6%), Русе (с 6.0%), Кюстендил (с 4.8%), Добрич (с 3.8%), Перник (с 3.7%), Благоевград (с 0.4%) и Монтана (с 0.3%). Сред причините за по-ниския размер на линията на бедност са намаляване на размера на пенсиите и увеличаване на броя на пенсионерите.

Останалите причини - увеличаване на относителния дял на икономически неактивните лица за областите Ловеч (с 6.5%), Русе (с 5.3%) и Габрово (с 3.5%). Увеличава се и броят на безработните с 9.5% за област Кюстендил, с 5.2% за област Добрич и с 2.7% за област Габрово.

Линията на бедност за 2018 г. се увеличава спрямо 2017 г. в 16 области, показва статистиката.

Област Габрово е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 9.4%, а с най-високо равнище е област Ловеч - 28.3%. В област Разград жените са с най-ниско равнище на бедност - 12.1%, при 28.0% за област Ямбол. В областите Габрово, Смолян, Русе, Ямбол, Враца, Добрич, Варна и Стара Загора относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете.

В пет области - Видин, Силистра, Разград, Ловеч и Сливен, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените, поясняват от НСИ.