Бързо се доближаваме до актуализация на бюджета

Ситуацията с фиска очаквано продължава да се влошава и през юли. Само за този месец по данни на Министерството на финансите дефицитът по консолидираната фискална програма е нараснал с близо 929 млн. лева и вече е около 4.28 млрд. лева. При това темповете на това негативно увеличение нарастват в сравнение с юни, което е логично като се има предвид, че през юли вече няма извънредни постъпления от авансово внесен данък печалба.

Ще припомним, че предния месец само от банките хазната изгреба авансов данък за над половин милиард лева. Но дори и тези извънредни мерки едва ли ще помогнат за закърпване на разпадащият се фиск.

За да бъде картината по-контрастна ще припомним, че към юли 2024-а дефицитът в консолидирания бюджет бе малко над 972 млн. лева. С други думи имаме над четирикратно влошаване. Изглежда, че актуализацията на бюджета е неминуема. Още едно потвърждение за тази опасност е размерът на дефицита на Държавния бюджет. В закона е записано, че в края на годината той не бива да надхвърля 7 132,6 млн. лева, а към края на юли този дефицит вече е 3 618,8 млн. лева или над 50.7% от допустимото. Година по-рано въпросния дефицит е бил 2 635.5 млн. лева при заложен 8 032.4 заложен. Отново се вижда рязкото влошаване и на този показател. При това миналата година с огромни усилия и с доста счетоводни и фискални еквилибристики успяхме да се вместим в критерия дефицитът да не превишава 3% от БВП. Сега, на фона на публикуваните числа, подобно достижение изглежда много трудно достижимо. Да не кажем невъзможно.

Причината за неудовлетворителното изпълнение на бюджета, както на държавният, така и на консолидиранията, са съвсем ясни. Първата е значителното увеличение на разходите свързани най-вече с увеличението на доходите, а втората е нереалистичното планиране на приходите, най-вече на тези от данъци. Няма как бюджетното салдо да се подобрява, когато ръста на приходите, помощите и даренията - 13.5% спрямо юли 2024-а, значително изостават от увеличението - 17.7% спрямо юли 2024-а, на разходите. При това трябва да се има предвид, че много от разходите все още се задържат, а някои от тях - като капиталовите, едва ли ще бъдат осъществени в пълна степен, което вече се е превърнало в практика.

Теменужка Петкова: Асен Василев ще влезе в учебниците като пример за това как не трябва да се управляват парите на данъкоплатците

Бившият министър на финансите е пример за това колко е вредно да бъдеш популист на този пост

Неизпълнението на плана за увеличението на приходите наистина е тревожно, защото вече се е превърнало в тенденция. Бюджета бе конструиран с прогноза, че на годишна база приходите помощите и даренията трябва да нараснат с близо 25% на годишна база. Ако това очакване бе осъществено Министерството на финансите трябваше да рапортува, че към края на юли 2025-а има годишен ръст от 10,21 млрд. лева. А в съобщението за изпълнението на бюджета за седемте месеца на 2025-а е записано за увеличение на приходната част с малко над 5.51 млрд. лев. Това е над два пъти по-малко от необходимото за изпълнението на годишния план. А подобна дупка, която се констатира в този момент, трудно може да бъде запълнена до края на годината. Изоставане, спрямо планираните доходи има по почти всички данъчни пера с изключение на корпоративния данък, заради авансово платения данък печалба.

Основен проблем създава неизпълнението на планирания ръст на двата фундаментални приходоизточника за хазната - ДДС и акцизите. В съобщението на Министерството на финансите пише, че ръстът в приходите от ДДС е 16.4% спрямо юли 2024-а, а в средносрочната бюджетна прогноза е заложен над два пъти по-голямо увеличение. Подобна е и историята при приходите от акцизи. Там отчетеният ръст е 7.2% спрямо юли 2024-а, при планирани над 11.4% на годишна база. Говорим за сериозни разминавания - общо за милиарди левове, в двата приходоизточника, които са в основата на стабилността на фиска. Дупките в тях не могат да бъдат компенсирани от преизпълнение на очакваните постъпления от другите данъци или от неданъчни приходи.

Единственото решение за постигане на планирания дефицит за 2025-а е в съкращаването на разходите. Но там вече говорим за толкова драматични орязвания, че едва ли ще се намери политик, който да се реши на подобна мярка. По тази причина актуализацията на бюджета изглежда неминуема. По-точно разбира се ще можем да кажем едва в началото на ноември, когато ще се появят данните за деветте месеца на годината.

МФ: Дефицитът към юли тази година е над 4,28 млрд. лв.

Приходите по бюджета растат с 13,5%, но разходите надхвърлят 50 млрд. лева