Международния валутен фонд публикува доклада на мисията си, извършила преглед на дейността на българския банков надзор по прилагането на капиталовите изисквания по така наречения Стълб 2.

Както пише в доклада, процесът по надзорна преглед и оценка (SREP) на спазването на правилата по Стълб 2 се основава на общи за Европейския съюз процедури, процеси и методологии, а проектът на Ръководство за SREP включва наскоро предложени промени в насоките, издадени от Европейския банков орган (ЕБО).

"Ето защо настоящият доклад се фокусира върху действителното прилагане изискванията по Стълб 2 в подходящи и пропорционални надзорни оценки и в насочени действия и планиране. По време на процеса на SREP през 2016 г. и 2017 г. БНБ не е установила необходимостта от налагане на допълнителни капиталови изисквания съгласно стълб 2. Тази оценка е съобщена във всички колегиуми на ЕС, но не е обобщена за всички банки в стандартизирана рамка SREP. Значителното присъствие на българския пазар на банкови групи под пряк надзор от Единния надзорен механизъм (SSM) води до това, че процесите на SSM за SREP имат преобладаващо място в дейността на банковия надзор. Перспективата за режим на "тясно сътрудничество с Европейската централна банка (ЕЦБ) по надзора на банките" ще доведе до въвеждането на хармонизирани процедури и методологии, разработени в SSM за повечето надзорни процеси, включително SREP за всички банки, и прилагането на общ процес на вземане на решения за повечето административни актове", се казва в доклада на МВФ.

Експертите на международната финансова институция изрично подчертават, че лошите банкови практики или регулаторните нарушения не могат да бъдат компенсирани от допълнителни капиталови разходи. Провизии за загуби по кредити и капиталови разходи за заеми, създадени в резултат на такива практики, не могат да бъдат създавани и преценявани въз основа на общите стандарти. "Тези заеми следва да бъдат изолирани в процеса на SREP и дори когато те извършват или не рискуват да създадат нарушения на правилата за концентрация на риска, е необходимо за тях да има допълнително капиталово изискване за оперативен (репутационен) риск и кредитен риск, като временна мярка", пише в доклада.

Всъщост какво представлява този Стълб 2 за капиталовите изисквания и защо той е толкова важен. Според Стълб 2 банките трябва да поддържат адекватни модели и системи за оценка на рисковете и да спазват съответни добри практики за превенция и покритие на тези рискове. Това е сложна система от вътрешнобанкови административни звена и правила и поцедури по които те работят. Такива например са правилата и поцедурите за вътрешна оценка на капиталовата адекватност (ICAAP), на ликвидността ( ILAAP) и на ключови рискови индикатори. Банковия надзор на БНБ е разработил методология за оценка на всички тези елементи от прилагането на Стълб 2 на базата на която дава оценка за всяка банка, която варира от най-високата - 1 до най-ниската - 4. Всяка оценка носи изискване към съответната банка за допълнително капиталово покритие, което може да варира от 0 до 3.75% от рисковопретеглените активи. Това което препоръчва МВФ е в тази оценка да не се включват проблемните вземания възникнали в следствие на лоши практики - например подценяване на обезпечения или на платежоспособност на клиента или на неправилна оценка на преструктуриран заем и т.н. Тези вземания според МВФ трябва да подлежат на отделни капиталови мерки. С други думи дори една банка да получи оценка 1 по Стълб 2 тя може да бъде натоварена от Надзора с препоръки по заделянето на допълнителен капитал по отделни свои вземания.

"Досегашните проверки на място и друга надзорна работа все още не са довели до премахване на несъответствията и недостатъците в процеса на вътрешна оценка на адекватността на капитала (ICAAP), разработен от повечето банки", констатират експертите на МВФ. Това означава, че банковия ндзор у нас е изправен пред сериозното предизвикателство да накара банките у нас да се придържат стриктно към правилата и процедурите за оценка на рисковете и на тяхното капиталово покритие, като решително пресича всякакви опити за хитруване на банките с изкуствено подобряване на финансовите им показатели или облагодетелстването на определени техни длъжници.