Какво е състоянието на спестяванията на гражданите в банките? Последните данни на БНБ казват следното: "В края на последното тримесечие на 2020 г. броят на депозитите на сектор Домакинства и НТООД е 9.368 млн., като намалява на годишна база с 2.5% при годишно понижение от 2.8% в края на септември 2020 година. Размерът на тези депозити в края на декември 2020 г. е 61.042 млрд. лева, като нараства с 9.7% на годишна база при 7.9% годишен ръст в края на септември 2020 година. В края на декември 2020 г. спрямо края на предходното тримесечие броят на тези депозити се увеличава с 0.7%, а размерът им - с 5.0%".

Зад тази най-обобщена информация се крият някои много показателни детайли. Общото намаление на броя на депозитите на граждани се дължи на резкия спад - с 423 468 броя или с над 7.2% на депозитите със суми до 1000 лева. Доколкото те съставляват близо 57.9% от общата бройка на депозити на граждани в банките спадът им води и до общо намаляване на броя на депозитите на хората в кредитните институции. Защото според статистиката на БНБ само тези депозити намаляват като бройка. Всички останали се увеличават.

БНБ е регистрирала 90 нови милионери за година

БНБ е регистрирала 90 нови милионери за година

Към момента в трезорите на банките има над 53 млрд. лв...

И колкото е по-голям средния размер на депозита в определена група, толкова по голямо е увеличението на бройката на годишна база. Най-бързо - с 308 броя или със 17.1% са се повишили депозитите между 500 хил. и 1 млн. лева, следвани от депозитите над 1 млн. лева, които са нараснали със 151 броя или с 14.7 процента. След тях по увеличение на бройката с 12.4% се нареждат депозитите между 100 хил. и 200 хил. лева и с 12.1% депозитите между 200 хил. и 500 хил. лева. И тези между 50 хил. и 100 хил. лева - с около 10.4 процента.

Ако се вгледаме в общите суми, които се съхраняват в отделните групи депозити на гражданите там също има няколко много интересни факта. В най-ниската група - депозитите до 1000 лева, общата сума отново намалява - с 28.38 млн. лева или с 3% в сравнение с предходната 2019-а година.

Въобще в кризата тези спестявания са на изчезване. Но доколкото като обща сума - 902.56 млн. лева, тази група депозити съставлява едва 1.4% от спестяванията на гражданите в банките, дори пълното й изчезване не би повлияло съществено на общия ръст на депозитите на населението, който на годишна база е 5.4 млрд. лева.

По-малко българи се страхуват за работата си, но и по-малко имат спестявания

По-малко българи се страхуват за работата си, но и по-малко имат спестявания

Но и по-малко българи работят от вкъщи през ноември спрямо април месец

И като говорим за ръст на спестовността, тя не се дължи най-вече на милионерите. Да, не само като бройка, но и като обща сума тези влогове на гражданите растат най-бързо. Парите по спестяванията със суми между 500 хил. и 1 млн. лева за една година са се увеличили общо със 16.1% или с 199.43 млн. лева, а на тези над 1 млн. лева - с 21.2% или с 529.16 млн. лева.

Сърцето на спестовността при населението обаче е на друго място. То е в четири групи депозити, които обхващат спестяванията между 5 хил. лева и 40 хил. лева. В тях по данни на БНБ, в края на годината са концентрирани общо 24.72 млрд. лева или близо 40.5% от всички банкови спестявания на хората. Общият ръст на влоговете в тези групи за 2020-а е 1.75 млрд. лева или 32.4% от общото увеличение на парите по всички сметки на гражданите за годината.

Другата голяма концентрация на пари на населението е в депозитите от други две групи - тези между 50 хил. и 100 хил. лева и 100 хил. и 200 хил. лева. Там са съсредоточени около 19.21 млрд. лева или близо 31.5% от всички спестявания на домакинствата. Годишният ръст на тези две групи депозити е близо 2.07 млрд. лева или над 38.3% от общото увеличение на парите на населението в банките.

70 % от българите нямат спестявания

70 % от българите нямат спестявания

Всеки четвърти се страхува да не загуби работата си

Данните показват, че работещите хора с доходи продължават да увеличават спестяванията си в банките независимо от почти нулевите лихви и въпреки кризата и пандемията. Всъщност точно тези спестявания са онзи резерв, който през банковия сектор осигурява стабилност на икономическата среда и може да се превърне в източник на бъдещ резерв. И именно затова една от основните грижи на правителството трябва да бъде опазването на този резерв.