От Българската стопанска камара (БСК) предлагат да бъдат преформулирани общият подход и визия в Националната програма за развитие "България 2030". Те искат и да бъде включен основен макроикономически сценарий. Целта е да има висока конкурентоспособност и растеж, структурни реформи, промени в законодателството, ефективни институции и правоприлагане.
Писмото със становището на БСК е изпратено до вицепремиера Марияна Николова и финансовия министър Владислав Горанов.
Искането на камарата е целите и приоритетите на Националната програма за развитие "България 2030" да бъде консултирани отново с експертната общност и представителните организации преди да бъде внесена за обсъждане в Народното събрание.
Като пример, те дават индикаторът за продължителност на живота в добро здраве, по който България понастоящем изпреварва средното равнище в ЕС. Той е непригоден за проследяване, пишат от БСК. Те признават, че водещи заболявания сред възрастното население се откриват късно.
България заема незавидна позиция по повечето основни здравни показатели, спрямо останалите държави-членки на ЕС, включително по продължителност на живота от 74,6 г. (второ най-ниско равнище и почти 6 г. под средното в ЕС). Смъртността е най-високата в ЕС, като над 80% е причинена от сърдечно-съдови заболявания или новообразувания, включително такива, предотвратими с навременни медицински интервенции, пише в становището.
От БСК предлагат да бъде включен кратък уводен текст - резюме и акценти в табличен вид. В тях да се обобщават ключово значимите целеви индикатори за развитието на основни икономически, социални и демографски процеси и тенденции до 2030 г. Един от индикаторите да е средногодишен ръст на БВП, БВП на жител по паритет на покупателна способност (ППС), и преди всичко - равнище на БВП на българите спрямо европейците.
Визията предвижда постигане на "висок жизнен стандарт и конкурентоспособна икономика" през 2030 г., което според икономистите е поне 75% БВП на българин спрямо средното за ЕС.
Евентуалното поставяне на такава амбициозна цел при сегашно равнище от около 51% (2018 г.), и изходно равнище от около 37% през 2005 г., преди присъединяване на България към ЕС (Румъния, съответно - 35% и 65%) предполага коренна промяна на приетия пасивен подход, включително актуализация на редица секторни документи с хоризонт до 2030 г., пишат от БСК.
От бизнеса уточняват, че редица действащи и разработвани през т. г. ключово значими национални и секторни стратегически документи са базирани върху дългосрочни прогнози, разработени извън България.
Те дават пример с прогнозите на т. нар. модел PRIMES на Атинския технически университет, които са възприети като ключови входящи параметри при изготвяне на действащите Национална енергийна стратегия от 2011 г. Този модел е базисен и за подготвяната Национална транспортна стратегия до 2030 г., както и за прогнозиране на енергопотреблението, енергийната интензивност и други критични параметри на проекта на Интегриран национален план климат-енергетика до 2030 г.
От БСК изтъкват, че ползваните от Министерството на финансите дългосрочни прогнози и допускания преповтарят заложените пасивни макроикономически сценарии на изключително нисък средногодишен реален темп на ръст на БВП от около 1,5-1,6% до 2030 г.
Това са например в т. нар. Конвергентна програма 2018-2021 г. и Доклада за стареенето, 2018 на ЕК (The 2018 Ageing Report. Economic & Budgetary Projections for the 28 EU Member States 2016-2070). Преповтарянето на този макроикономически подход в НПР-2030 и неговото прокарване в свързаните хоризонтални и секторни политики обрича страната на застой и невъзможност да достигне дори настоящото ниво на конвергенция на Румъния по БВП на жител по ППС от 65% спрямо ЕС-28 - 100% до 2030 г., пишат от БСК.
В становището на БСК се казва, че предложените три стратегически цели по отношение на технологична трансформация, демографски подем и намаляване на неравенствата имат своето основание като крайни резултати, които да бъдат постигнати в края на периода.
В същото време, включените целеви индикатори и стойности не рамкират в пълна степен очакваните промени и бъдещо целево състояние на икономиката и обществото. Част от тях възпроизвеждат сегашните негативни демографски тенденции (например, коефициент на естествен пръст -0,5 при сегашна стойност от -6,6), пишат от БСК.
От БСК предлагат последните две оси да бъдат обединени, така че в предложената рамка на развитие да останат четири оси. Постигането на напредък по тях зависи в значителна степен от успеха на визираната технологична (също продуктова и енергийна) трансформация, транспортна свързаност и т. нар. екологично или "зелено" развитие (трансформация), се казва в становището.
За втората ос от БСК смятат, че може да се съкрати повторението от заглавието като остане акцента за екологични, икономически и социални аспекти. В тази връзка, следва да се обмисли съкращаването на броя на приоритетите от 13 на 7-8. В същото време да се включат и допълнителни целеви индикатори. Това ще позволи на следващия етап да бъде осигурена опростена и адекватна на нуждите на ускореното развитие индикативна финансова рамка (бюджетни и други публични средства, финансиране от ЕС, ПЧП, частни, в т.ч. чужди инвестиции), и най-вече - ефективен контрол над изпълнението, резултатността и фокусиране върху проекти, подкрепящи ускорения и качествен растеж, и регионалната кохезия.
Документът изцяло елиминира сектор енергетика, независимо че към настоящия момент тече изготвянето и одобряването на финалния проект на Интегриран план климат-енергетика до 2030 г., акцентират от БСК.
В тази връзка, следва да бъде рамкирана ясно визията, приоритетите и индикативните цели за осъществяване на справедлив и амбициозен енергиен преход, даващ отговор на предизвикателствата, свързани с предстоящото извеждане на мощности на големи горивни инсталации в Маришкия басейн.
Според БСК е пренебрегнато завършването на приоритета за електронно правителство, който е свързан с приоритета "Местно развитие" - предоставяне на електронни услуги на бизнеса и гражданите.
Според "Доклада за състоянието на администрацията през 2018 г.", приет с Решение №273/20.05.2019 г. на Министерския съвет, 79,32% от администрациите нямат административна информационна система за комплексно административно обслужване. Независимо, че има достъп до интернет, са ограничени услугите, които гражданите и бизнеса получават от институциите през интернет-канали, включително и с възможност за електронно заплащане.
От БСК изтъкват, че за реализирането на приоритет 12 "Здраве и спорт" трябва не само "достъп за всички до качествени здравни услуги", но радикално преосмисляне на цялостната организация и управлението на здравеопазването в България за изчистване на натрупаните дисбаланси.
Като пример може да се посочи, че 80% от бюджета на Здравната каса се изразходва за болнична помощ (50%) и лекарства (30%), и едва 11% се използват за извънболнична помощ, профилактика и превантивно лечение.
Текущата система на здравеопазване е концентрирана към лекуване на населението последващо, без да се полагат достатъчно грижи за профилактика и предварително обслужване, акцентират от БСК.
От Камарата искат преоценка на актуалните данни за актуализиране на дела на учащите с ниско представяне по PISA спрямо наличните данни в МОН (47% за 2017 г. вместо посочените 40,5%)
Другото им настояване е да се преразгледа заложеното рециклиране на битови отпадъци от 55% - неамбициозна, но трудно достижима цел.
Те искат да се преразгледа изцяло целеполагането в рамките на приоритет "Чист въздух и биоразнообразие" от Ос №2 "Зелена и устойчива България".
От целевите индикатори следва категорично да бъде изключен т. нар. "екологичен отпечатък на Световната мрежа за екологичен отпечатък" (Global environmental footprint network). Мотивът им е, че има спорни източници, а и този индикатор няма пряка връзка с подобряване качеството на въздуха и биоразнообразието, доколкото отразява само и преди всичко промените в емисиите на въглероден диоксид и свързаната поглъщателна способност на океаните и сушата.
Като неамбициозни са определени заложените целеви стойности на индикаторите за устойчиво селско стопанство през 2030 г. Те следва да бъдат изцяло преразгледани и обосновани, включително целевото повишаване на производителността само с 16%, както и намаляването на дела на експорта в стокообмена на аграрния сектор от около 70% на 62%.
Според становището на работодателската организация, проектът на визита за развитие на България до 2030 г. игнорира изцяло бележките и предложенията на БСК към анализа, предшестващ разработването на Националната програма за развитие "България 2030".
Пренебрегват се и други позиции и становища, изразени от представителни организации на други заинтересовани страни.
От БСК подчертава, че цитираният анализ очертава достатъчно ясна и обективна картина за критичното състояние, в което се намират редица основни сектори на икономиката и социалната сфера, като бяха реферирани авторитетни международни класации и източници на информация, пише в становището на БСК.
USD
CHF
EUR
GBP
