Държавният бюджет за 2013 г. поставя повече въпроси, отколкото отговори и се натрапва усещането за дефицит на професионализъм. Това е становището на проф. д-р Гарабед Минасян от Икономическия институт на БАН.

Според него в изработването на бюджета се тръгва по пътя на технократското комбиниране на числа, без осъзнаване на движещите сили на икономическия прогрес и без опит за формулиране и възприемане на адекватна макроикономическа политика.
В резултата бюджетните структури се формират много повече силово под въздействието на ведомствени, дори и на лични интереси, а не като следствие от осъзната стратегия на макроикономическо управление.

По отношение на данъчната политика проф. Минасян припомни, че правителството твърдо лансираше тезата, че в условията на криза, данъци не се променят и каза, че остават неясни основанията за придържане към такава позиция. Европейската и световната практика я опровергават, подчерта той и отбеляза, че в много страни, включително в Европа, въпреки кризата, се посяга на данъчната политика.

По мнението на проф. Минасян намерението на управляващите изненадващо да въведат данък върху лихвите по депозитите показва, че мнозинството не съумява да служи като коректив на провежданата макроикономическа политика. „Предложението беше изненадващо и неочаквано, а мигновено се прие от Министерския съвет. Сякаш се намираме във военно обкръжение и в ситуация на надиграване", коментира професорът.

Според него въпросът, който виси във въздуха, е за механизма за приемане на решения, доколко членовете на правителството действително осъзнават какво гласуват или се подчиняват механично на висшестоящото ръководство.

Аналогична е ситуацията с мнозинството в парламента, която демонстрира неспособност да служи като коректив, добави проф. Минасян.

По негова преценка нито един от мнозинството не е наясно с икономическата проблематика. „Използват се щампи, чиито произход не е трудно да се установи. Икономическото образование на мнозинството в Народното събрание е слабо и фиктивно, независимо от притежаваните дипломи", каза още професорът.

Той изказа резерви по отношение на новия данък „лихва", тъй като не е ясно дали и доколко средствата от него са действително необходими на бюджета. Аргументите на правителството с този данък да се увеличи материалният принос в държавния бюджет на богатата прослойка, също изглеждат неподплатени.

„Истински богатите не държат пари в търговски банки. Нещо повече - те ползват активно кредити. Те са длъжници и получават необлагаеми дивиденти. Една част от тях съумяват да управляват успешно привлечените средства, друга част - са мошеници. Суми от 100 хиляди лева и дори повече депозити не могат да причислят човек към богатите. Доколкото един обикновен апартамент струва примерно толкова", посочи проф. Минасян.

„Ако правителството е узряло за по-сериозно данъчно облагане на богатата прослойка, то най-добре работещият и изпробван механизъм е прогресивното данъчно облагане, което означава отказ от възлюбения плосък данък", подчерта проф. Минасян.

От Икономическия институт на БАН изтъкнаха още, че данък върху лихвите по депозити ще доведе до неголяма сума, която няма да е от значение за общите приходи на бюджета и коментираха, че със споровете в обществото по темата се прехвърля дискусията от много важните теми, от милиардите, които засягат големи сектори и много хора към нещо, което почти няма значение за приходите в бюджета.

Бюджетът за 2013 г. е интересен само с това, че е бюджет за изборна година.
Ако има някакъв приоритет, който се вижда в него, това са изборите, коментираха още от Института.

Икономистите изтъкнаха, че Бюджет 2013 е най-големият бюджет, който България някога е разпределяла и изчислиха, че около една трета от увеличението отива за пенсии, а останалата част - за министерствата, както е било досега, като най-много отиват за МВР, Министерство на отбраната. Има и увеличение за образованието и здравеопазването, но в рамките на нормалното.

Икономистите от БАН повдигнаха и въпроса „Какво става с Бюджет 2012?" и изтъкнаха, че към момента бюджетът е на излишък с около 600 млн. лв., а е гласуван бюджетен дефицит от малко над 1%. Това според тях дава възможност правителството да похарчи 1,5 млрд. лв. в рамките на този бюджет.
„Дали няма пак да се възобнови практиката на бонуси и премии?. Кой и как ще ги вземе? - тези въпроси в момента не са актуални, а би трябвало", категорични са учените от Института.