Тази седмица ще стане ясно, кой ще бъде управител на БНБ с мандат за шест години. Народните представители ще избират между кандидата на ГЕРБ-СДС Димитър Радев и този на "Възраждане" Любомир Христов, чиито виждания за развитие на Централната банка бяха изслушани от бюджетна комисия миналата седмица.
Доколкото кандидатурата на досегашния гуверньор Димитър Радев се очаква да бъде подкрепена и от "Продължаваме промяната - Демократична България" и от ДПС, конкуренцията с Любомир Христов за поста управител изглежда като свирен мач. Точно това обстоятелство бе причината в началото на заседанието на бюджетна комисия БСП да оттегли своята кандидатура - тази на Николай Каварджиклиев.
"Колегите предварително публикуваха подавляващото мнозинство, което са събрали в полза на своята кандидатура. Поради това ние смятаме, че конкурсните начала са подкопани. Затова ръководството на партията заедно с кандидата взеха решение, че няма смисъл да участват в състезание, чийто резултат е предрешен", каза депутатът от БСП Румен Гечев.
Независимо от всичко дебатът в бюджетна комисия мина на високо професионално и колегиално ниво, както се полага в такива случай.
При представяне на концепцията си Димитър Радев заяви, че ако бъде преизбран за управител на БНБ, ще продължи да стриктно да се придържа към законово определения мандат на Централната банка.
" Важна изходна позиция на моята концепция са постигнатите до момента резултати, които ще маркирам в три основни групи. Първата е качествена промяна в модела на управление и вземане на решения в Централната банка и оздравяване на нейната репутация, която бе силно разклатена с кризата около Корпоративна търговска банка.
Тази качествена промяна на практика елиминира опасността от повторението на подобна криза. Днес БНБ е пример за институционално развитие и на практика е първата българска институция реално интегрирана в Еврозоната посредством режима на близко сътрудничество с ЕЦБ и чрез единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране", каза Димитър Радев.
Според сегашния управител на БНБ втората група резултати е свързана с консолидирането на банковия сектор чиито резултати за ликвидност и капиталова адекватност са над средните за ЕС. Радев изтъкна, че в резултат на тази консолидация банковият сектор се превърна от източник на проблеми в миналото в източник на решения по важни икономически въпроси за страната.
"Пример за това е осъщественият от БНБ антикризисен пакет за над 9 млрд. лева в самото начало на COVID-кризата позволи на банките да приложат частен мораториум, който не ангажира ресурси на държавата, върху плащанията по кредити. По този начин бяха облекчени последствията от кризата за десетки хиляди бизнеси и домакинства", обясни кандидатът на ГЕРБ-СДС.
Третата група резултати посочени от Димитър Радев са свързани с качествения напредък в интеграцията на БНБ в европейската банкова инфраструктура. " В резултатът на приемането на България в Европейския банков съюз и на лева в Европейският валутен механизъм БНБ и банковия сектор са в много голяма степен ефективни членове на Еврозоната.
БНБ участва ефективно и напълно равноправно с останалите членове на Еврозоната във вземането на най-важните решения за надзора и преструктурирането на банките", обясни Радев. Той припомни, че посочените резултати са тясно свързани с ясно посочен стратегически контекст - пълното интегриране на България в Европейската финансова структура.
Димитър Радев заяви, че на базата на постигнато, основата на неговата концепция е свързана с максимално бързото присъединяване на България към Еврозоната. "Смятам, че това трябва да стане не по-късно от 1 януари 2025 година", заяви Радев. Според него важен момент в тази посока е надграждане на постигнатото в няколко направления. Първото е запазване и укрепване на независимостта на БНБ. Второто е прилагането на всички съвременни стандарти на Европейския банков надзор. На трето място е продължаване на ефективното прилагане на мерките за макропруденциален надзор, които са и след влизането в Еврозоната ще останат в компетенциите на БНБ.
"За тези мерки добър пример е че БНБ първа започна последователно да увеличава антицикличния буфер и го доведе до едни от най-високите нива в ЕС", каза Радев. Той посочи, че в условията на паричен съвет БНБ има силно ограничени инструменти за парична политика, но някои от малкото останали са силно ефективни като например нивото на Задължителните минимални резерви, чрез което може да се влияе върху свободните ликвидни средства на банките и по този начин да се регулира кредитната експанзия, а от там и нивото на риска и на инфлацията в страната. "Например ние ще продължим да затягаме монетарните условия в страната предвид настоящата конюнктура.
След влизане в Еврозоната съществено ще се променят условията за прилагане на инструментите на паричната политика в България. Решението за това ще се вземат централизирано в ЕЦБ, но БНБ ще участва във вземането на тези решения. Влизането в Еврозоната ще доведе до прякото въздействие на инструментите на паричната политика в България и ще отпадне необходимостта банковата система да поддържа огромни ликвидни буфери", обясни Радев. Според него БНБ е изцяло готова в нейните компетенции за приемане в Еврозоната.
Кандидатът на "Възраждане" Любомир Христов, който има огромен професионален опит на високи позиции както в БНБ така и в Международния валутен фонд, заяви, че ако бъде избран за управител на БНБ ще се ръководи от седем приоритета.
"На първо място ще поставя изработването и представянето на официално приет от УС на БНБ анализ на средносрочните ефекти от въвеждането на еврото в страната. Според мен този въпрос стои така има редица хора, които са за бързото приемане на еврото и те изтъкват редица ползи, които ще донесе то. Тези хора прилагат чисто счетоводния подход сумират ползите и съм чувал оценки, че тези ползи ще са между 300 млн. и 400 млн. лева годишно.
Този подход за отчитане на ползите обаче е статичен и краткосрочен, защото икономическите условия се променят. Например Литва и Латвия повече от 8 години членуват в Еврозоната и при влизането сигурно са се надявали с това да икономисат разходи по обслужването на дълга си. Само че в момент а те плащат по скъпо за него от България.
Аз предлагам един друг подход при който се отчитат макроикономическите движения. При него обаче това което се изглежда като полза се превръща в риск и зависимост. Представете си че България влезе в Еврозоната и в следствие на това стане част от общата рецесия в нея. Да кажем че това доведе до 3% спад в БВП, което е десет и единадесет милиарда. Това моментално изтрива всички ползи", обясни Христов.
Той подробно обясни влиянието върху лихвените проценти и как неестествено ниски лихвени проценти създават неустойчиви икономически процеси, които създават инфлационни, икономически рискове и опасност за платежния баланс на страната.
"Един от най-ефективните начини за минимизиране на тези рискове държавата със всичките си институции да се съсредоточи върху устойчиви мерки за повишаване на икономическия растеж, за повишаване на производителността на труда и на ефективността на използване на капитала с цел по-бърза реална конвергенция на страната към страната към средно европейските нива на доходи, производителност и ефективност", заяви Христов.
Той и посочи, че БНБ дължи задълбочен анализ по тези въпроси.
Той посочи, че на второ място поставя като приоритет по-активното използване на макропруденциалните мерки с цел потискане на инфлацията и контролиране на риска в балансите на търговските БНБ, чрез ограничаване на кредитната експанзия.
"Освен всички мерки посочени и от г-н Радев, смятам, че има нужда от законодателна инициатива за въвеждане на изисквания при отпускането на заеми за населението по отношение на платежоспособността на кредитополучателите, нивата на стойността на обезпеченията спрямо предоставяните заеми. И нивата на тези изисквания да могат да се регулират от БНБ", заяви Христов.
На трето място, според кандидата на "Възраждане", трябва да се засили научно изследователската и прогнозна дейност на БНБ и нейното фокусиране към теми от практическия интерес на БНБ и на държавата.
"Например няма разработка на тема: Какви са уроците от функциониране на Еврозоната?. Те не се познават", обясни Христов. Той посочи, че има необходимост от изработването на становище за цифровото евро и че това ще бъде следващия му приоритет. Причината е че въпросното нововъведение по което се готвят три европейски регламента ще има ефект върху банките и по специално върху депозитната им база. Затова БНБ трябва да има активна, ясна и аргументирана позиция по този въпрос.
Христов има намерение, ако бъде избран за управител на БНБ да налага правилото решенията на Управителния й съвет да се вземат с консенсус.
"Ще се опитам в изпълнение на законовите си ангажименти БНБ да работи не само за поддържането на ценова стабилност, но и за устойчив растеж", каза Христов.
На седмо място като приоритет той постави ежедневната работа за поддържане на ангажимента на БНБ за осъществяване на тясно сътрудничество с органите на ЕЦБ съгласно действащите договорености.
Георги Ганев: Евро е просто другото име на 1.955 лв.
Номинацията на Лорер за шеф на БНБ е спекулация
На поставените в комисията от депутатите въпроси Димитър Радев заяви, че ако станем член на Еврозоната получаваме достъп до паричния доход на Евросистемата, с който ще покриваме разходите по паричното обръщение, ще заделяме резерви, а остатъка ще го вкарваме в държавния бюджет.
"По отношение на удържане на инфлацията и сега БНБ прави три неща. Първо използваме макар и ограничените по брой инструменти на паричната политика. Това задължителните минимални резерви, които увеличихме до 12% и по този начин ще изтеглим милиарди от банките, ще намалим кредитната експанзия и ще натиснем инфлацията.
Другият инструмент са лихвите по свръхрезервите. И третия начин са макропруденциалните мерки като например антицикличния буфер, който сме увеличили до едно от най-високите равнища в Европа. Важното е да ускори трансмисията на ЕЦБ у нас", обясни Радев.
По думите му ние сме на 95-ия метър от стоте за приемане в еврозоната и на това ниво няма смисъл да се отварят дискусии по теми по които са се водели дебати още в последното десетилетие на миналия век. Според Радев има много изследвания, които препоръчват България да влезе в Еврозоната това ниво на развитие, на което се намира в момента. Той призна, че през годините има и разработки които посочват и рискове, но да се възприемат механично в настоящия момент, той смята, че е неправилно.
В отговор на въпросите на депутатите от комисията Любомир Христов заяви, че има съвременни изследвания, които доказват, че при влизане в Еврозоната, колкото по-ниска е конвергенцията на една страна, толкова е по-висока инфлацията, която ще се поддържа в нея. "При нашето ниво на конвергенция от 50% инфлацията ще е висока", смята Любомир Христов.
По отношение на идеите за паралелно въвеждане на еврото с лева, Христов, заяви, че хората, които бързат по този начин да се присъединят към Еврозоната се застрелват в крака.
Кандидата на "Възраждане" категорично заяви, че по отношение на присъединяването към Еврозоната, лично той е строго спазване на международните договори. "В този смисъл смятам, че мястото на България е в Еврозоната, но присъединяването към 1 януари 2025-а е преждевременно, защото създава неоправдани рискове, със съмнителни ползи", заяви Христов.
USD
CHF
EUR
GBP
