По около 16 млрд. лева нов дълг за 2023, 2024 и 2025 година и над 2 пъти ръст на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт към 2025 година прогнозира Министерството на финансите. В четвъртък служебният финансов министър Росица Велкова представи проектобюджета за следващата 2023 година.

През настоящата 2022 година фискът ще задлъжнее с 9,15 млрд. лева. Очакваният към края на настоящата година държавен дълг е 37,3 млрд. лева, а към 2025 се очаква да стане 75,3 млрд., което в процентно съотношение спрямо БВП е скок от 23,1% на 38,1%. Само обслужването на лихвите пък ще ни струва 2,6 млрд. лева на година.

Тази прогноза, отбеляза финансовият министър, е при условие, че се запазят приетите до момента социални политики, заложеното повишение на пенсиите по Швейцарското правило и намалените ставките на ДДС за някои стоки, приети от предишното правителство. "Служебното правителство няма парламентарно мнозинство и не е редно да прави промяна във финансовата политика", каза Велкова.

"Към 2025 година дългът към БВП ще достигне 38,1%. Това е под Маахстихтските критерии от 60%, но е сериозно предизвикателство за малка и отворена икономика при условия на волатилен пазар да набира в удобни размери дългово финансиране. Съответно започват да нарастват значително и лихвените разходи за обслужване на дълга, като очакваните лихвени разходи за 2022 са около 600 милиона, за 2023 достигат 832 млн., за 2024 - 1,72 млрд., а за 2025 година - 2,602 млрд.лева", посочи тя.

Служебният кабинет е разработил и алтернативен бюджет, съобразен с фискалната дисциплина, вместващ се в рамките на Маахстрихтските критерии за 3% дефицит, но при него би се наложило голямо орязване на разходната част като например повишаването на пенсиите или запазването на диференцираният ДДС. Този законопроект няма да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание, ако, разбира се, такова успее да заработи ефективно.

"Доколкото при него се изискват значителни промени, които не е редно едно служебно правителство да предлага, сме предложили базовия вариант, основан на действащите политики", обясни защо "пестеливият" бюджет няма да бъде входиран в НС финансист номер едно.

Що се отнася до настоящата 2022 година - към края на септември бюджетът е на излишък от близо 900 млн. лева, но до края на година се очаква да има сериозни разходи, като в крайна сметка ще завършим на дефицит от 5,4% спрямо БВП. Очаква се преизпълнение на приходната част в размер на 250 млн. лева заради по-голяма събираемост на данъци и осигуровки, чакаме и 2,6 млрд. лева по Плана за възстановяване и устойчивост. Очаква се средногодишен ръст на БВП от 2,9% до нива от 161, 721 млрд. лева. Средногодишната инфлация пък е 12,7%, безработицата е на ниво от 4,6%.

За 2023: Ръстът на БВП за следващата година, очаква Министерството на финансите, ще е 1,6%. Това е значително повече от прогнозата на БНБ от преди дни за едва 0,1% повишение. Ще се успокои и инфлацията, която ще е 6,7% на средногодишна база.

Очакваният размер на БВП за 2023 година е 173,826 млрд, лева. Приходите се очаква да отбележат ръст от 5,9 млрд. лева, но разходите скачат с повече - 11 млрд. лева. Тези повишени разходи произтичат от нуждата от повече средства за пенсии и други социални разходи, предвидените капиталови разходи по Плана за възстановяване, парите, предвидени за индексация на строителните договори, растат и разходите за персонал.

Дефицитът за 2023 също ще расте до нива от 6,6% спрямо БВП - 11,5 млрд. лева, което е влошаване с 5,3 млрд. лева спрямо гласувания към настоящия момент праг на дефицита.

Министър Велкова успокои още - ако парламентът не заработи и не бъде гласувана нова бюджетна рамка, няма опасност от орязване на социални плащания и пенсии.