Управляващите опитаха да превърнат посещението на председателя на Еврогрупата Паскал Донахю в мощен пропаганден инструмент в полза на влизането на България в Еврозоната и въвеждането на еврото като единствена българска парична единица.

За целта бе организирана специална конференция, на която председателят на Еврогрупата, заедно с управителят на БНБ Димитър Радев и министърът на финансите Асен Василев, трябваше да разкажат за ползите от влизането на страната ни в Еврозоната.

Неясно остана кого имаха за цел да убедят организаторите, защото присъстващите в залата представители на бизнеса нямаха нужда от такова убеждаване. Те дори нямаха и въпроси по отношение на въвеждането на еврото и едва ли щяха да се вземат думата по темата, ако не бяха агресивните изказвания на представителите на онази група (не коментираме малка или голяма е тя) политици и граждани, които са противници на въвеждането на еврото у нас и на начина, по който управляващите се опитват да направят това. Именно присъствието и активността на тези лица явно не бе предвидено от организаторите на събитието. А бе логично да се предположи, че едно такова пропагандно действие, като въпросната конференция, ще има и съответното противодействие. В залата противодействието бе оглушително и брутално, напълно в стила на политическите противници на въвеждането на еврото, като някои от техните представители не се посвениха да задават продължителните си въпроси-изказвания, четейки ги от телефоните си така, както някой им ги бе написал и изпратил.

На този фон Паскал Донахю прояви блестящите умения на европейската западна политическа школа, като спокойно обясни какви са били предимствата от приемането на еврото в неговата собствена страна - Ирландия. Той също така посочи, че с влизането в еврозоната българският министър на финансите и управителят на БНБ ще могат да присъстват в залата и да участват във взимането на важните за ЕС и за страната ни икономически решения. Друг е въпросът каква полза България ще има от такова присъствие и участие, ако гласът й на такива обсъждания няма нужната тежест, за да защити интересите на страната ни. Защото, както практиката е показала, дадени стратегически решения за фискалната, паричната и икономическата политика на ЕС често са изгодни само за част от членовете на съюза, а за други може и да са негативни. Организаторите на конференцията обаче не дадоха възможност Донахю да бъде питан по тази тема, за да внесе съответните уточнения.

Донахю нито за един момент не падна до нивото на българския брутален примитивизъм в обсъждането на темите около въвеждането на еврото. А на въпроса какво мисли за предотвратения референдум у нас по тази тема, отговори, че не би давал съвети какви политически действия да се извършват по темата в една суверенна държава като България, както би бил доста притеснен, ако някой чужденец започне да съветва ирландците за какво да правят референдум и за какво не.

Амбицията да влезем в Еврозона през 2025 г. стои

Амбицията да влезем в Еврозона през 2025 г. стои

Мария Габриел: От нас зависи да се противопоставим на популисткия скептицизъм

Управителят на БНБ Димитър Радев също избегна успешно прекия сблъсък с противниците на еврото, като посочи какви предимства е дало на България влизането и в Банковия съюз на ЕС и как тогавашните страхове от този акт не са се сбъднали. Той заяви, че влизането в Еврозоната дава много допълнителни възможности за успешно икономическо развитие, но не дава гаранции, че това ще се случи, ако не бъдат направени нужните реформи и страната не се придържа към добри икономически и финансови политики.

С тези свои думи той напълно се консолидира с позицията на Донъхю, който заяви, че влизането в Еврозоната не гарантира автоматично икономически просперитет. "Ако вземете правилните политики за регулациите в банковия сектор и за стабилността на финансите, участието ви в Еврозоната ще ви даде възможност да се възползвате от бонусите на тези решения", заяви Донъхю.

На този фон министърът на финансите Асен Василев направи изненадващо съобщение, че всички очаквания и модели показват, че тази година България ще покрие критерия за инфлация. Въпросът бил кога това ще стане - през юли, през септември, през октомври или през ноември. Василев категорично заяви, че в тази връзка му било обещано, когато и да поиска Европейската комисия да изготви допълнителен конвергентен доклад за страната ни. Този детайл искахме да уточним с нарочен въпрос към Донахю дали това е така, защото подобно нещо е прецедент, и освен това за никого не е тайна, че когато сегашният ни финансов министър каже "Добър ден", трябва да се уверите дали слънцето навън е на небосклона. Но възможност за подобно уточнение от председателя на Еврогрупата, така и не получихме от организаторите на събитието.

Асен Василев препоръча на бизнеса да се подготви за еврото

Асен Василев препоръча на бизнеса да се подготви за еврото

Кога точно през 2025 година ще се присъединим към еврозоната зависи от инфлацията в България

За сметка на това Асен Василев за пореден път "блесна" със съмнителната си трактовка на българската история, като заяви, че за целия период на независимото съществуване на държавата ни - от средновековието до наши дни, българската национална валута е била независима само два пъти по седем години и през тези два пъти държавата е фалирала. Подобни твърдения показват дълбоко непознаване на финансовите документи на БНБ от създаването й до края на 1989 г., които са публикувани в многотомно издание. Или пък просто са плод на примитивен нихилизъм. За сведение на Василев ще посочим, че през последните две десетилетия на 19 век БНБ и неговите предшественици в Министерството на финансите са водили напрегната борба с изваждането от обръщение в страната на сребърната руска рубла и монетите от на други държави, с които е бил наводнен българският пазар, и замяната им с български левове със сребърно и златно покритие. И ако това не е независима политика за налагане на българската национална валута, здраве му кажи.

За позоваването на средновековната история и как сме получили право през 1230-а от папа Инокентий III да сечем някакви си римски монети въобще няма да говорим. Въпросният папа умира през 1216 г., а разрешението, дадено от него на българският владетел Калоян, да сече монети е част от институционалния символизъм на реалиите, свързани с кралските прерогативи, които Инокентий дава на Kалоян в желанието си да го привлече на страната на католицизма. Впрочем, за момента археологията не е открила монета на Калоян, а това, за което явно са разказали на Василев, но той не е запомнил добре, е за златната номизма с лика на Иван Асен II.