Фискалният съвет иска с нов механизъм бюджетните средства да се харчат по-ефективно

Фискалният съвет предлага нов механизъм за по-ефективно харчене на бюджетните средства.

Той има за цел да превърне програмното бюджетиране в основен инструмент за управление на публичните финанси чрез обвързване на бюджетните разходи с постигнатите резултати, ефективността на публичните политики и стратегическите приоритети на държавата.

Предвиждат се промени в Закона за публичните финанси, които да въведат задължителна оценка на всички бюджетни програми веднъж на две години. Министерският съвет ще трябва да приеме единна методика с ясни критерии за оценяване, правила за докладване и график за извършване на оценките.

Фискалният съвет предлага Министерството на финансите да координира процеса, да създаде национална база данни и да подготвя предложения за пренасочване на средства. Отделните министерства ще събират необходимите данни, ще отчитат резултатите от програмите си и ще извършват първоначална вътрешна оценка.

Предвижда се и създаването на независим експертен съвет към Министерството на финансите с участието на представители на Сметната палата, Фискалния съвет, Националния статистически институт, академичните среди и външни експерти. Неговата задача ще бъде да прави независима оценка на програмите и да сравнява тяхната ефективност между различните сектори.

Асен Василев: Радев да затегне коланите на обръчите от фирми! Искаме от Йотова вето на бюджет 2026

Той не приема оправданията на управляващите за тежкото наследство в хазната

Всяка бюджетна програма ще получава оценка по 100-точкова система. Най-голяма тежест ще имат изпълнението на поставените цели и съотношението между разходите и постигнатите резултати. Ще се оценяват и общественият ефект, съответствието със стратегическите приоритети на държавата, качеството на предоставяните услуги и възможностите за подобрение.

Механизмът предвижда два етапа на оценка. Първо всяко министерство ще подрежда собствените си програми според постигнатите резултати. На задължителен преглед ще подлежат 10% от програмите с най-ниски оценки. За тези, които не покриват минималните изисквания, могат да бъдат предложени закриване, сливане с други програми, преструктуриране или намаляване на бюджета.

След това Министерството на финансите ще събира най-слабо представилите се програми в общ национален списък. Независимият експертен съвет ще прави сравнение между отделните сектори и ще предлага кои програми да бъдат прекратени, кои да получат по-малко средства и кои дейности могат да бъдат обединени. Спестените средства ще се пренасочват към по-ефективни политики.

Освободеният финансов ресурс ще се използва с приоритет за намаляване на бюджетния дефицит, съфинансиране на европейски програми, капиталови инвестиции, образование, здравеопазване, научни изследвания и дигитализация на администрацията.

Предлага се всяка програма да бъде наблюдавана ежегодно, а на всеки две години да преминава пълна оценка. Веднъж на четири години ще се извършва цялостен преглед на всички публични политики.

Свирен мач с обиди на "природни бедствия": Бюджет 2026 мина на първо четене в комисия

Финансовият министър не вижда мерки за намаляване на дефицита

За по-голяма прозрачност финансовото министерство ще публикува всяка година резултатите от оценките, използваните показатели, предложенията за промени, реализираните икономии и начина, по който са преразпределени средствата. Информацията ще бъде представяна и пред Народното събрание по време на обсъждането на държавния бюджет.

Според Фискалния съвет реформата може да бъде въведена поетапно в рамките на три години. През първата година ще бъдат приети необходимите законови промени и ще започне пилотно прилагане в няколко министерства. През втората година пък ще бъде направена първата национална оценка, а през третата механизмът ще обхване всички държавни институции, които управляват бюджетни средства.

От Фискалния съвет очакват новата система да намали неефективните разходи, да ограничи бюджетния дефицит, да повиши качеството на публичните услуги и да насочи повече средства към политики и инвестиции с най-голяма полза за обществото. Според авторите на предложението това ще превърне програмното бюджетиране от формална процедура в реален инструмент за по-добро управление на публичните финанси.