Във всички държави, сменили националната валута с евро, политиците се изправят пред един и същ страх: повишаване на цените и спекула. Затова насоките на ЕС насърчават правителствата да съчетават показване на двойни цени с видими мерки за защита на потребителите. Твърди законови ограничения на цените се използват рядко, но меки - доброволни или репутационни ограничения, са почти универсални.

Това се казва в нов анализ на Фискалния съвет за опита на други държави, приели еврото, по отношение на мерки за оказване на контрол върху цените. 

Какви са позитивите и негативите от приемане на твърди ограничения?

Позитиви: Правителството демонстрира активност и отговорност. Тушира се временно социално напрежение и стоките с тавани на надценките стават по-достъпни за бедните слоеве от населението. Частично се ограничава спекулата за тези стоки и временно за тях се стабилизира инфлацията.

Негативи: Производителите започват постепенно да губят интерес от производството на тези стоки, в резултат на което се получава недостиг и оформяне на сив сектор; Инвестиционната активност намалява- губи се мотивация за качество при доставките и за иновации в секторите с ценови ограничения. Често пъти се създава и информационен хаос, породен от слухове за цени и наличности. Увеличават се разходите за администрация и контрол.

Преглед на основните прилагани инструменти и известните им икономически ефекти:

Държава и дата на въвеждане на еврото

Вид административна мярка

Как е работила

Измерен еднократен ефект върху инфлацията

Качествен резултат

Франция

2002

Големите вериги за хранителни стоки приеха самоналожено замразяване на цени от средата на септември 2001 до 31 март 2002

Публично обещание; правителството публикува "черен списък" на нарушителите

Евростат изчислява ефект от 0,0-0,16 пр. пункта върху инфлацията за януари 2002 г.

Поддържа ниска инфлация, но ресторантите все пак повишават цените, а обществото въвежда термина "Teuro"("скъпо евро")

Финландия 2002

Законово закръгляне на касовите суми: всички плащания в брой се закръглят до най-близките €0,05 (1- и 2-центовите монети не са в обращение)

Премахва стимула за поставяне на "странни" цени

Няма измерим ефект; статистически неутрално закръгляне

Правилото действа и днес; по-късно възприето от Нидерландия, Белгия, Ирландия

Словения 2007

(i) Схема PriceWatch от Асоциацията на потребителите;

(ii) правителствено "Справедливо ценово споразумение" с търговците

Над 100 продукта следени; фирми с повишения >6% бяха публично посочвани онлайн

Общ ефект върху инфлацията ≈ 0,2-0,3 пр. пункта

Реалните повишения са малки, но 83% от словенците вярват, че цените са скочили

Кипър

2008

Законова "Харта за справедливо ценообразуване"- над 7000 фирми подписват; пет евро-наблюдателници следят двойните цени

Нарушенията могат да водят до глоби; фирмите лепят стикери за съответствие

Финансовото министерство оценява ефект от ≈ 0,3 пр. пункта

Малко глоби; доверието на потребителите се повишава

Малта

2008

Инициатива FAIR price + Споразумения за ценова стабилност с вносители

6500 фирми (≈ 80% от обектите) обещават да не повишават цени заради конверсията

Евростат отчита допълнителна инфлация от ~0,2 пр. пункта

Моделът по-късно възприет от Латвия и Литва

Словакия 2009

Етичен кодекс за търговия + ежедневен мониторинг от Търговска инспекция

Фирмите получават синьо евро-лого; инспекторите могат да налагат глоби

Националната банка изчислява ефект под 0,2 пр. пункта

Минимален реален ефект; разликата между възприятие и реалност по-малка от тази през 2002

Естония

2011

Споразумение за добри практики при показване на цени; Антимонополният орган проверява двойните цени

Публичен "бял списък" на съобразилите се фирми

Евростат: 0,2-0,3 пр. пункта през първото тримесечие на 2011

Проблемите с ценовото възприятие са краткотрайни

Латвия

2014

Кампания "Справедлив въвеждач на еврото" - доброволно обещание, лого, гореща линия + мониторинг на цените

Над 3000 фирми се присъединяват преди еврото

ЕК заключава, че ефектът е "много ограничен", ~0,1-0,2 пр. пункта

Кампанията е комуникационен успех; възприета от Литва

Литва

2015

Меморандум за добри бизнес практики (стикер "справедливо ценообразуване")

Банки и търговци поемат ангажимент да не злоупотребяват; инспектори проверяват

Централната банка изчислява ефект от 0,11 пр. пункта върху инфлацията

Общественото доверие нараства; по-слаба инфлационна паника от 2002

Хърватия 2023

Задължителни тавани на цените(олио, мляко, брашно, захар, пиле и свинско) септ. 2022 - март 2023 + дълъг период на двойно показване на цени и гореща линия

Законово определени максимални цени; етикети показват обхванатите стоки

Отчита се "лек" ефект от еврото при услугите; няма масово повишение на инфлацията

Таваните защитиха потребителската кошница по време на по-широка енергийна криза

Какво показва този опит?

  1. Твърдите тавани на цени са изключение. Само Хърватия - в условия на висока глобална инфлация - използва ясни законови тавани, и то върху ограничен брой основни храни.
  2. Меките инструменти са стандарт:
  • Двойно показване на цени (обикновено 4-12 месеца) осигурява прозрачност при конвертиране.
  • Доброволни кодекси за "справедливо ценообразуване" дават репутационни ползи на лоялните фирми, без да ограничават пазара.
  • Интензивен мониторинг и публично "посочване" на нарушителите (PriceWatch, евро-наблюдателници, горещи линии) възпират злоупотреби без да изкривяват цените.
  1. Измеримият ефект върху инфлацията е минимален - обикновено 0,0-0,3 процентни пункта, напълно в рамките на нормалната месечна волатилност. Въпреки това възприетата инфлация често е много по-висока, което означава, че комуникацията е толкова важна, колкото и контролът.
  2. Правилата на ЕС за конкуренция и вътрешен пазар са определящи. Правителствата могат да въвеждат тавани само временно и при ясни социални основания; затова повечето залагат на по-лекия модел "кодекс + мониторинг".

Много по-често, и обикновено достатъчно, се прилагат именно доброволните споразумения за справедливо ценообразуване, подкрепени от интензивен мониторинг, двойно показване на цени и реални санкции при злоупотреби, както направи Франция. В крайна сметка обаче, ефектът върху инфлацията е бил не повече от няколко десети от процентен пункт - а понякога и нулев.

Само Хърватия през 2023 г. е прибягвала до твърди ценови ограничения, които проработиха само частично. Някои домакинства бяха предпазени от скокове в цените на енергията и храните, но общата инфлация не се промени, а много фирми успяха да заобиколят ограниченията.

Защо частичен успех?

  1. Правителството ограничи цените на електроенергията, газа и горивата, замрази тарифите за централно отопление и регулира основните храни (олио, брашно, захар, свинско месо, пилешко месо, мляко и др.). Тези широки мерки бяха удължени през 2023-2024 г., а през януари 2025 г. списъкът с основни стоки с ограничение беше разширен до 70 продукта.
  2. Незабавен ефект: Те временно смекчиха инфлационния натиск върху тези специфични артикули и сметките за енергия на домакинствата.
  3. Макро резултат: Общата инфлация спадна от двуцифрени числа през 2022 г. до около 4,3% до май 2024 г., но остана над средното ниво за еврозоната и дори достигна отново 4,3-5,0% в началото на 2025 г., един от най-високите нива в зоната.

В заключение:

Мерките постигат тясната си краткосрочна цел за защита на потребителите, но не успяват да постигнат по-голямата - за нормализиране на инфлацията. По-голямото предизвикателство би било управлението на възприятието за инфлация, а не самото ѝ равнище.