Грешки за 2,75 млрд. лв. откри Сметната палата през 2022 г. в отчети на бюджетни организации

Неправилни отчитания за 2,75 млрд. лв. са коригирани от Сметната палата през 2022 г. при годишните финансови отчети на бюджетните организации. Това сочат данни от обобщения доклад за резултатите от финансовите одити на върховната одитна институция на България, осъществени през 2022 г.

През миналата година са извършени 288 финансови одита на годишните финансови отчети на бюджетните организации за 2021 г. Коригирани неправилни отчитания във финансовите отчети на бюджетните организации в размер на 2,75 млрд. лв., докато при финансови отчети за 2020 г. са коригирани неправилни отчитания за 2,39 млрд. лв.

Въз основа на извършените одити е изготвен обобщен доклад, който показва значителен брой на изразените от Сметната палата немодифицирани мнения - 218 или 76% от всички изразени мнения). "Те са за годишните финансови отчети на бюджетните организации, които дават вярна и честна представа за финансовото им състояние, финансовите резултати от дейността и паричните потоци. Обективната финансова информация е надеждна база за вземане на управленски решения на институционално, регионално и национално ниво", обясняват от отдитната институция.

От Сметната палата уточняват, че терминът немодифицирано мнение се използва, когато отчетът дава вярна и честна представа за финансовото състояние на организацията. Модифицираните мнения биват: квалифицирано мнение - когато има съществени неправилни отчитания или пропуски на важна финансова информация, чийто ефект не е всеобхватен; отрицателно мнение - когато неправилните отчитания или пропуски са както съществени, така и всеобхватни. Отказ от изразяване на мнение има, когато одиторът не е в състояние да получи достатъчни и уместни одитни доказателства, което е както съществено, така и всеобхватно.

С цел подобряване на отчетността на ниво отделна организация одитите стартират още през отчетния период и се дава възможност установените от одиторите неправилни отчитания да се коригират до приключването им. В резултат на корекциите, направени от одитираните организации, броят на отрицателните мнения е намалял с 89%. За сметка на това немодифицираните мнения са нараснали с 39%. Най-съществена промяна се отчита при общините, при които немодифицираните мнения са се увеличили с 48 бр. или с 55%. Същевременно относителният дял на изразените модифицирани мнения е най-висок при финансовите одити на отчетите на общините от всички бюджетни организации.

Сметната палата е изразила немодифицирано мнение за 218 бюджетни организации, квалифицирано мнение - за 59 бюджетни организации, отрицателно мнение - за 10 бюджетни организации и отказ от изразяване на мнение - за 1 бюджетна организация.

При констатирани случаи на несъобразяване със законовите и други нормативни разпоредби, съгласно чл. 57, ал. 1 от Закона за Сметната палата, са уведомени компетентните органи, които трябва да предприемат на мерки. Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) е сезирана за нарушения на шест министерства и ведомства, едно държавно висше училище и 53 общини, а прокуратурата - за едно централно ведомство. Държавното обвинение е уведомено и за при констатирани данни за престъпления при пет общини.

Съгласно чл. 49, ал. 3 от Закона за Сметната палата, одитни доклади са изпратени по компетентност и на други органи за сведение или за предприемане на съответни действия - Министерство на финансите (МФ), Националната агенция за приходите (НАП, общински съвети, Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ).

Слабости при изготвяне на финансови отчети

В трите групи одитирани обекти - министерства и ведомства, държавни висши училища и общини, са засечени сходни слабости:

- проблеми при идентифицирането и прилагането на принципи от Закона за счетоводството;

- неспазване на указанията на Министерството на финансите относно задължението за извършване на преглед за обезценка на дълготрайните активи;

- неспазване на указанията на Министерството на финансите относно задбалансово отчитане на поетите и реализирани ангажименти и/или възникналите нови ангажименти за разходи, условни вземания и задължения и др.;

- неправилни отчитания по отношение на класифицирането на приходите и разходите, активите и пасивите по съответните параграфи и подпараграфи от Единната бюджетна класификация и сметки от Сметкоплана на бюджетните организации.

ДБ пита Сметната палата защо се бавят с години одитите на 14 общини и 6 институции

Ивайло Мирчев и Мартин Димитров отправят въпроса в писма до шефа одитния орган

Слабости при организацията на финансовата отчетност

Сметната палата идентифицира следните предпоставки за конкретните нередности в годишните финансов отчети:

- неефективен контрол от първостепенните разпоредители към разпоредителите от по-ниска степен с бюджет върху воденето на счетоводна отчетност и бюджетната дисциплина, относно пълнотата и достоверността на информацията;

- липсва изискване в нормативната уредба за генериране на унифицирана база данни за всички счетоводни записвания на начислена и касова основа в системата на първостепенния разпоредител с бюджет;

- недостатъчен административен капацитет, особено в общините.

Аналогични проблеми и предпоставки за регистрирани от Сметната палата и през предходните години.

Приемливост на рамката за финансово отчитане в публичния сектор

Докладът на одитната институция представя финансовата отчетност в публичния сектор, като започва от одитното мнение на една бюджетна организация през обобщени количествени данни, формулиране на най-честите слабости и причините за тях и достига до обобщено заключение за нормативната рамка за отчетност в публичния сектор. В него се посочва, че удовлетворяването на високите изисквания за финансово отчитане е поставено под риск в България заради:

- разработване на изискванията за финансова отчетност на бюджетните предприятия на основа на счетоводни стандарти, предназначени за частния сектор;

- липсата на консолидирана рамка за финансово отчитане, за сметка на множество общи и индивидуални указания за осъществяване на отчетността.

Сметната палата препоръчва да бъде преосмислена рамката за финансова отчетност в България и в тази връзка иска по-скоро започне подготовката за приемане на Международните счетоводни стандарти за публичния сектор (МССПС) или на Европейски счетоводни стандарти за публичния сектор (ЕССПС), предвид изискванията на Закона за публичните финанси.

Сметната палата подкрепя следните промени:

- пълното прилагане на принципа за текущо начисляване в публичния сектор, което ще осигури база за коректно измерване и планиране на дейностите в публичния сектор;

- приемането на консолидирана рамка за финансово отчитане в публичния сектор, която да замени действащата в момента рамка, състояща се от множество общи и индивидуални указания за осъществяване на отчетността;

- инициативата за създаване и приемане на ЕССПС, с което ще се повиши качеството и прозрачността на финансовото отчитане в публичния сектор и ще се създадат условия за постигане на по-добро финансово управление на обществените ресурси и публичния дълг;

- усилията на Министерство на финансите за модернизиране на счетоводството в публичния сектор, като Сметната палата ще продължава да дава обективна оценка на степента на развитие на финансовата отчетност.