В момента, в който покрием критерия за инфлацията, ще поискаме извънреден конвергентен доклад за влизане в Еврозоната през 2025 година. Това е поредният наратив, който видни представители на повечето водещи политически сили и немалко висши държавни чиновници, разпространяват в общественото пространство. Точно този наратив създава в обществото и в бизнеса сериозни очаквания и не по-малко силни опасения. Очаквания, че най-накрая ще се интегрираме напълно в ЕС и опасения, че не сме достатъчно подготвени за тази стъпка, поради което, както обикновено, ще стъпим накриво. А от полученото изкълчване ще боли дълго и много.

Като че ли в страни от публичната дискусия остава темата за реалистичността да покрием инфлационния критерий тази година. И ако го покрием в някой от месеците, дали това е достатъчно, за да ни пуснат в Еврозоната през 2025-та.

Каквото и да си говорим, статистиката, и то не българската, а европейската, показва, че през нито един от изминалите отчетни месеци на 2024-та ние не сме покривали инфлационния критерий. Такава е ситуацията и за месец май, който е последният отчетен засега. Според данните на Евростат за май годишната инфлация в България е 2.7 процента. В същото време трите държави с най-ниска инфлация в Еврозоната са Латвия - с 0%, Финландия - с 0.4% и Италия - с 0.8 процента

При тези данни излиза, че за май месец базата за инфлационния показател по Маастрихт, която се изчислява като средно аритметично от трите държави в Еврозоната с най-ниска инфлация, е 0.4 процента. Като прибавим към него законовата надбавка от 1.5%, излиза, че за да се вместим в маастрихтския критерий за май, инфлацията в България не бива да надхвърля 1.9%, а според Евростат тя е 2.7 процента. Съществува голяма вероятност тази картинка да се повтаря всеки следващ месец до края на годината. Тогава рискуваме да изпаднем в смешната ситуация, че по инфлационен критерий не можем да догоним показателя дори Еврозоната да тича срещу нас.

Дори да приемем, че в някой от месеците до края на 2024-а се вместим в инфлационния критерий, това въобще не е гаранция, че ще ни пуснат в Еврозоната, още по малко през 2025 година Причините са няколко. Първо в Договора за учредяване на ЕС въпросният критерий е разписан не като инфлация, а като ценова стабилност. Разбира се тази ценова стабилност се изразява, чрез инфлационния индекс HIPC, но тук важният термин е стабилност. Ще рече, че държавата трябва да поддържа стабилно инфлацията под маастрихтската летва. А сега си помислете, може ли да се приеме за стабилен показател, който не сте в състояние да изпълните много десетки месеци наред, а само за един месец сте го постигнали? Как трябва да разглеждат ЕК и Еврогрупата подобно постижение? Като стабилно или като случайно?

На второ място е добре да се знае, че изготвянето на извънреден доклад за България ще бъде прецедент. А Европейската комисия и Еврогрупата са показали, че не са склонни на прецеденти в полза на България. По-скоро те налагат такива, когато са в ущърб на страната ни. И доказателство за това е промяната на режима за влизане в ERM II и за приемането ни в Шенген.

На трето място е факт, че няма случай, в който държава да е въвела еврото в средата на годината или да е направила това, без да разполага с поне шест месеца от официалното съобщение, че е приета, до самото преминаване към разплащане с единната европейска валута. Няма аргумент, че специално за България ще бъде направено изключение от това правило.

И след всички дадени дотук аргументи и факти е добре да се замислим, защо ред политици и държавни чиновници повтарят с шаманско упование заклинанието за извънредния доклад и приемането ни в Еврозоната през 2025-та?