Реалната работна заплата през периода 2000 - 2006 г драматично изостава от ръста на реалния БВП на глава от населението, т.е. бизнесът продължава да подценява труда и да не заплаща реалната му стойност, която икономиката може да си позволи.

Това се казва в изявление на КНСБ във връзка с писмо на Българската стопанска камара до премиера Станишев, в което се твърди, че реалната нетна средна работна заплата се е повишила с 67.3 на сто" въпреки инфлацията  и промените в данъчноосигурителната тежест върху личните доходи.

Според синдиката това не е вярно.

По официални данни на НСИ за периода 2000 - 2006 г. физическият обем на БВП е увеличен с 37.2%, а реалния БВП на глава от населението - с 45.2%, т.е. 2.7 пъти повече от реалната нетна средна работна заплата, сочат от КНСБ.

Те конкретизират, че през 2000-2006 г средната брутна работна заплата в страната е нараснала от 225 лв. на 355 лв. или с  57.8%.

Личните осигурителни вноски са се увеличили от 20.25 лв. на 44.13 лв. или с  117.9%.

Данъкът върху общия доход на средната работна заплата е намалял от 30.33 лв. на 27.39 лв. или с 9.7%.

Нетният /разполагаем/ размер на средната работна заплата е нараснал от 174.42 лв. на 283.48 лв. или с 62.5%.

Средногодишната инфлация се е увеличила с 38.9%, а реалната нетна (разполагаема) средна работна заплата се е увеличила с 17.0 %, а  не с  67.3%, както се твърди в писмото на БСК.

Междувременно от БСК разпространиха съобщение, че държат на своите данни, както и че са посочили и изходните данни за изчисленията си, които могат да бъдат проверени.

Целта на БСК е да покаже, как се изменяла всяка година чистата (нетната) сума, която работникът със средна заплата получава от касата на предприятието си след удържането на личните осигуровки и данъка.
Всяка година тази чиста сума я намаляваме с процента на годишната инфлация, за да покажем реалната сума, която потребява този работник.

Резултатът е точно 67,3 на сто нарастване на реалната нетна работна заплата през 2006 г. спрямо 2000 г., твърдят от камарата.