КНСБ: Парите в България отиват при богатите, а не при бедните

Разликата между средните работни възнаграждения в различните сфери у нас достига до 5.5 пъти. Най-добре платените и най-лошо платените икономически дейности у нас силно се различават откъм заплащане.
Това показват данни на КНСБ от представянето на Годишния доклад на Конфедерацията по колективно договаряне на заплатите за 2017 година.

44% от българите са недоволни от заплащането си

19% не работят, но като цяло са доволни от работата си досега

Според статистиката на КНСБ най-ниско платените работници у нас през 2017 година са тези, които работят в сферата на ресторантьорството - със средна заплата от 580 лв., докато специалистите в информационните технологии получават средна заплата от 3 150 лева.
Данните сочат и че в сравнение с други европейски държави средната работна заплата у нас номинално изостава между 5 и 10 пъти.

Колко тайландски масажистки са необходими на икономиката ни, питат от "Подкрепа"

КТ "Подкрепа" са категорично против поправки в закона за трудовата мобилност

През 2017 г. средната работна заплата в страната се увеличи с 12% и достигна до 1 060 лева. Спрямо 2016 г. увеличението на средната работна заплата е със 115 лева.
БВП на България за миналата година доближи 100 млрд. лева, крайното потребление нарасна до 4.5%, а брутното капиталово образуване - до 3.8%. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на конференцията по представянето на доклада.

Според Димитров документът прави обобщение на увеличението на възнагражденията в страната по сектори, региони и професии през 2017 година и чертае посоките, в които те ще повишават през 2018 година. "През последните 5 години данните показват, че компенсацията на наемния труд се промени с повече от 6% и достигна до 43.3% за ръста на БВП за миналата година. Това е общата компенсация на наемния труд за заплати и осигуровки за тези 5 години", констатира той.

Близо 2 млн. българи живеят под прага на бедност, с 351 лв. на месец

Сред бедните преобладават пенсионерите

Шефът на Конфедерацията заяви и че 6 милиарда и 100 милиона лева от допълнителната добавена стойност за тези пет години са отишли повече към по-богатите, а най-малко към бедните. "В различните организации масовото увеличение е от 3 до 5%", изтъкна Димитров и допълни, че от 2 милиона и 300 хиляди наемни работници около 700-800 хиляди са покрити с наемни трудови договори.

Димитров заяви и че проблемните сектори, в които няма сключени колективни трудови договори, са в областта на леката промишленост и хранителната промишленост. "Над 150 колективни договора са сключени в общините във Варна и Бургас, които са надградили в заплащането на своите служители", отчете още шефът на КНСБ.

КНСБ иска вноските за безработица да се събират в частни фондове

Пламен Димитров смята, че има нужда от известна конкуренция