Данните, които БНБ публикува за състоянието на банковия секто за деветте месеца на годината, показват, че в края на септември 2020-а печалбата му е 701 млн. лева. В сравнение със същия период на миналата година, когато е била 1250 млн. лева, печалбата се е свила с 549 млн. лева. Но тук вече дори не става дума за това, макар и драстично, намаление, а докога сектора като цяло въобще ще може да продължи да отчита печалба.

Между 3.2% и 8% спад на БВП за 2020 г. вече прогнозира БНБ

Между 3.2% и 8% спад на БВП за 2020 г. вече прогнозира БНБ

Новият сценарий на Българската народна банка

Статистиката на БНБ за месеците от началото на COVID-19 кризата показват една неприятна тенденция, която макар да не е изненада за експертите, всъщност е доста обезпокояваща. И тя е сериозното намаляване на месечните печалби на сектора. Ако за април, май, юни и юли те са се движели в порядъка на няколко десетки милиона лева, за септември печалбата е едва 15 млн. лева. Това е разликата между натрупания положителен финансов резултат за осемте месеца на 2020 година - в края на август (686 млн. лева) и 701 млн. лева за деветте месеца на годината в края на септември.

БНБ освободи на банките капитал за поемане на загуби

БНБ освободи на банките капитал за поемане на загуби

Поради няколко нгативни фактори, свързани с кризата

А печалбата е важен елемент за устойчивостта на банките, защото в сегашните условия, тя е едва ли не единствения реален източник за тяхната капитализация. Независимо, че българския банков сектор се отличава с високо ниво на капиталова адекватност, през следващата година той ще бъде принуден не само да го поддържа, но по всяка вероятност и да го увеличи, заради допълнителните европейски регулативни изисквания, свързани с правилата за възстановяване и преструктуриране на банки.

БНБ прогнозира сериозен икономически спад

БНБ прогнозира сериозен икономически спад

Очаква се 8,5% понижение на БВП на България

Защо печалбата на банковия сектор се свива, независимо от отчетените ръстове по почти всички балансови показатели? Активите са се повишили с 3.9 млрд. лева за тримесечие до 119.2 млрд. лева, за същия период депозитите бележат увеличение с 3.4 млрд. лева до 101.1 млрд. лева, а кредитите са нараснали с 1.3 млрд. лева до 68.3 млрд. лева. Причините за намаляването на печалбата са две. Едната е изключително несигурната среда, която кара банките да инвестират близо две трети от навопривлечените средства във високоликвидни активи, които в немалката си част, не само, че не им носят доход, но и водят до допълнителни разходи за тях. Тази политика е дала възможност на банковия сектор в края на септември 2020-а да изгради ликвиден буфер от 32.4 млрд. лева и ликвидно покритие от 268.7% при изискуем минимум от 100 процента.

Но цената за тази сигурност е висока. Освен това отново заради несигурната среда банките заделят повече провизии. За деветте месеца на 2020-а те са 628 млн. лева - с 81.5% повече отколкото за същия период на 2019-а. А само за последното тримесечие тези провизии са увеличени с 232 млн. лева, независимо че при необслужваните кредити има известно намаление за същото това тримесечие - от 6.017 млрд. лева за полугодието до 5.895 млрд. лева (на брутна основа) за деветте месеца. Явно допълнителните провизии банките са направили за посрещне на нова вълна от проблемните вземания, която очакват да се надигне, след като приключи действието на мораториума по отсрочване на плащанията на заеми. А по силата на този мораториум са отсрочени кредити за над 9 млрд. лева - близо 6.98 млрд. лева за фирми и около 2.05 млрд. лева за граждани. Ако след приключването на мораториума дори и 10% от тези заеми се окажат необслужвани, това ще са нови допълнителни разходи за банките в размер на няколко стотици милиони левове.

Шефът на БНБ: В Еврозоната можем да бъдем 2024 г., при условия

Шефът на БНБ: В Еврозоната можем да бъдем 2024 г., при условия

Влизането ни в Банковия съюз преди Еврозоната не било най-доброто решение

Втората причина за слабата печалба са силно свитите нетни приходи от основната дейност на банките. Минималните лихвени маржове не могат да бъдат компенсирани от увеличаването на таксите и комисионните. Макар за септември общият оперативен доход на банковия сектор да е нараснал с 230 млн. лева, това увеличение е почти напълно погълнато от повишените с близо 140 млн. лева разходи за издръжка, както и от нарасналите разходи за провизии. А повишаването на тези две разходни пера по всичко личи, че ще продължи, докато перспективите за увеличаване на приходите са доста ограничени. Банките могат да подобрят тези съотношения като предприемат драстични мерки за съкращаване на персонал и на клонова мрежа, но възможностите за подобни спестявания на разходи не са много големи. Така че полето им за маневри в сегашната ситуация е доста ограничено.