Най-големият интерес досега от страна на чуждестранни инвеститори към българския държавен дълг отчетоха от Министерството на финансите. Във вторник финансовото ведомство пласира 10-годишни облигации, деноминирани в евро, на стойност 1,5 милиарда евро с лихва от 4,5%. Целта - финансиране на планирания за тази година дефицит, за да може страната ни да отговори на Маастрихтските критерии за влизане в еврозоната, планирано за догодина.

"Това, което вчера постигнахме, е най-голямото инвеститорско търсене за единичен транш на външните пазари. Записването достигна до 7,3 млрд. евро", отчете на брифинг в подопечното си ведомство служебният финансов министър Росица Велкова.

Поради високи инвеститорски интерес в процеса на продажба са постигнати и значително по-изгодни за държавата параметри.

Най-голям е бил интересът от инвеститори от САЩ, следвани от такива от Обединеното кралство и Ирландия, следват Германия, Австрия и Швейцария. Около 10% от кандидат-инвеститорите пък са били българи.

Значително по-високият интерес от страна на инвеститорите за разлика от септември миналата година, се дължи на няколко фактора.

Правителството пласира дълг с рекордно високи лихвени проценти

Правителството пласира дълг с рекордно високи лихвени проценти

С други думи, оценката на международните пазари е, че рискът ни се е увеличил три пъти за една година

На първо място са били премахнати административни пречки, които са спирали до голяма степен трейдъри от Съединените щати да инвестират в български държавни ценни книжа. "Второто нещо, което също допринесе, е , че вече сме познат емитент. Затова и този път не правихме представяне и роудшоу, тъй като излизахме съвсем скоро на външните пазари - през септември. И третата причина е, че използвахме прозорец, който имахме на пазара. Докато през септември просто трябваше да излезем на пазара, тъй като просто беше необходимо да осигурим ликвидност", поясни Велкова.

Значително по-изгодни условия е постигнала България в сравнение с други европейски страни, емитирали подобен дълг, намиращи се извън еврозоната като Унгария например, подчерта още финансист номер едно.

Това би била и последната дългова емисия, поне докато управлява служебният кабинет, тъй като без гласуван Бюджет 2023, който следва да бъде внесен от редовно правителство, дълг не може да бъде теглен, гласи Законът за публичните финанси.

Двоен ръст на държавния дълг до 2025 при запазване на политиките на Василев

Двоен ръст на държавния дълг до 2025 при запазване на политиките на Василев

Над 2 пъти ще скочи държавният дълг към 2025 година - до 75,3 млрд. лева