Банковата система е в най-добрата си позиция от 10 години насам. Кредитирането има потенциал да продължава да расте, но далеч от опасните нива преди финансовата криза. От друга страна изглежда лихвите няма да тръгнат нагоре поне през 2018 година.
Така обобщи основните характеристики на банковия сектор у нас главният изпълнителен директор на "Сибанк" и ОББ и председател на УС на Асоциацията на банките в България (АББ) Петър Андронов в рамките на годишната конференция "Банките и бизнесът", организирана от "Капитал".
Според него въпреки предходните прогнози, че лихвите ще започнат да растат през следващата година, поне към момента няма индикации тези очаквания да се сбъднат.
"По думите на Марио Драги, ако инфлацията не мине устойчиво целевите 2%, лихвите няма да бъдат вдигнати през следващата година", коментира Андронов. Това от своя страна ще ги задържи и у нас на рекордно ниските нива, достигнати през последната година.
"Лихвите наистина са на най-ниското си равнище от повече от 10 години, но Федералният резерв и Централната банка на Великобритания направиха стъпка към повишаването им. Това неизбежно ще се случи и при нас след време", смята главният изпълнителен директор на "Пощенска банка" Петя Димитрова.
Според нея обаче това ще стане плавно, като процесът в Европа няма да започне през 2018 година. Все пак Димитрова е убедена, че в по-дългосрочен план тенденцията ще е към повишаване на лихвите.
Ще продължи ли растежът на кредитирането?
През есента на миналата година кредитирането у нас за първи път излезе на положителна територия от 2014 година, като през следващите месеци продължи да нараства. Според очакванията на експертите растежът ще се запази и занапред, като има достатъчно предпоставки за това.
"Капиталът на банките е толкова голям, че може още години да осигуряват растеж на кредитирането", твърди Петър Андронов, визирайки натрупания от финансовите институции резерв, свързан с изискванията за нивото на капиталова адекватност. Според експерта ликвидността дори вече е проблем за банките.
Андронов посочи, че реалният темп на растеж на отпусканите заеми е по-голям от отчетения, но посочените резултати са по-ниски, заради размера на портфейлите от необслужвани кредити. Той допълни, че реалният ръст достига 5% без посочените корекции, като корпоративното кредитиране достига размер от 31 милиарда лева.
Жилищното кредитиране остава далеч от нивата опреди кризата
Имотният сектор показа сериозни признаци не само на съживяване, но и на значителен подем през последните месеци, стимулиран от ръст при новото строителство и растеж на теглените заеми в сегмента, свързани с ниските нива на лихвите. Експертите от банковия сектор обаче смятат, че няма повод за притеснение и за правене на паралел със ситуацията непосредствено преди финансовата криза.
"Развитието наистина е интензивно, но данните към септември за строителството и за имотния сектор показват първи нотки на песимизъм в сравнение с предходните 3 години", посочи Петър Андронов и допълни, че все пак подобен консерватизъм е положителен и би предотвратил развитието на сценарий, подобен от този през 2008 година.
"Тогава имаше прекомерна концентрация в един сектор, но сега не е така. Ръст в кредитирането продължава да се отчита, но той е далеч от нивата преди кризата", обясни банкерът.
По думите на Петя Димитрова по-голяма предпазливост има не само от страна на бизнеса, но и от страна на финансовите институции. "И банките са далеч по-консервативни при отпускането на такива заеми. Това помага да не се случва същото нещо, пред което бяхме изправени преди", каза тя.
Предизвикателствата пред банковия сектор
Експертите са на мнение, че основните предизвикателства, пред които са изправени банките в момента, са две. Едното е свързано с въвеждането на нови регулации за сектора от началото на 2018 година.
Пример за тях е новият международен счетоводен стандарт IFRS9, който въвежда допълнителни изисквания за провизиране и кредитиране, както и по-строгите мерки на Европейския съюз за защита на личните данните.
"Тези регулации ще ударят директно капитала на финансовите институции, защото ще трябва да бъдат инвестирани пари във въвеждането им в действие", обясни Петя Димитрова.
По думите на главния изпълнителен директор на "УниКредит Булбанк" Левон Хампарцумян второто предизвикателство пред сектора остават т.нар. "лоши кредити".
"В идващите добри години трябва да изчистим кредитните си портфейли, за да сме подготвени за евентуална нова криза сред Х на брой години", смята той.
Петър Андронов отчита, че необслужваните заеми в последните тримесечия намаляват прогресивно във всички сегменти, като очакванията му са скоро двуцифреният дял на "лошите" заеми да стане едноцифрен.
"Всички - и бизнеса, и банките чистят необслужвани заеми и номерът е да се справим с тях до следващата криза", посочи той.
USD
CHF
EUR
GBP
