Очаква се БВП на България през 2025 година да се увеличи с 2,6% и с 2,3% през 2026 г. Това се посочва в доклада "Икономически перспективи" на Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за 2025 година.

Според ОИСР растежът на БВП се дължи на растежа на потреблението на домакинствата, подкрепен от продължаващия висок растеж на доходите и кредитирането, както и от по-високите държавни инвестиции с въвеждането на фондовете на ЕС.

В доклада се отбелязва, че през 2024 година вносът се е възстановил по-добре от очакванията и изпреварва износа, който се очаква да нараства бавно заради по-слабия растеж в други икономики на ЕС. Този дисбаланс обаче натежа върху салдото по текущата сметка, уточнява още ОИСР.

Организацията обобщава, че през първото тримесечие на 2025 г. БВП се е увеличил с 0,6%, годишната инфлация се е увеличила до 3,5% през април 2025 г. от 2,4% през април 2024 г. Безработицата намалява успоредно с повишаването на икономическата активност. Очакванията са инфлацията да се увеличи до 3,8% през 2025 г. поради по-високите цени на храните, акцизите и ДДС, както и цените на комуналните услуги за домакинствата. По-високите минимални заплати, съчетани с постоянния недостиг на работна ръка, ще поддържат висок натиск върху заплатите. Силният растеж на заплатите поради механизмите за индексиране на минималната заплата и пенсиите крие риск от висока и постоянна инфлация, докато по-ниската събираемост на приходите спрямо бюджетните очаквания крие риск от разширяване на бюджетния дефицит.

За 2024 година БВП се е увеличил с 2,8%, като силното потребление на домакинствата е обусловено от увеличението на заплатите, растежа на кредитирането и по-високите държавни трансфери. Както публичните, така и частните инвестиции са слаби поради политическа несигурност и ниско усвояване и забавяне на средствата от ЕС. Индустриалната активност падна под нивата си преди пандемията през първите три месеца на 2025 г., което отразява и продължаващия спад в минното дело и производството на енергия. Производството продължи низходящата си тенденция, въпреки че остана малко над нивата преди пандемията. Услугите и строителната активност също останаха над нивата преди пандемията.

Относно бюджета на страната ни в доклада се посочва, че заради поискания конвергентен доклад за приемането ни в еврозоната, което изисква дефицитът да остане в рамките на 3%, на правителството може да се наложи да направи корекции на разходите спрямо бюджета, ако усилията за увеличаване на събираемостта на приходите от ДДС се окажат неуспешни, предвид планираните разходи за заплати в публичния сектор, минимални заплати, пенсии и социални помощи.

Меглена Плугчиева: Брюксел ни вкарва в еврозоната в крайно неподходящ момент

Меглена Плугчиева: Брюксел ни вкарва в еврозоната в крайно неподходящ момент

България отива да плати нечия сметка с решението си да влезе в еврозоната, според Емил Димитров