Фискалните правила на Симеон Дянков минаха през парламента на първо четене. Част от тях влизат в Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет, други в Конституцията.

Финансовият министър е доволен от днешното гласуване и дори благодарил на част от депутатите, които подкрепили идеите му.

„Законът регламентира главните цифри - до 2 % дефицит, до 40% преразпределение, които са залегнали в идеята за Пакта за финансова стабилност," обясни в кулоарите на парламента министър Симеон Дянков.

Пактът като цяло върви напред, категоричен бе той и припомни, че първоначалният вариант е бил дефицитът да не надхвърля 3%, но някои партии поискали 2% като условие за подкрепата на Пакта в пленарна зала.

В мотивите към закона е отбелязано, че най-спешната задача за Европейския съюз е да възстанови доверието чрез преодоляване на рисковете от неустойчиво висок дълг, недостатъчно добро функциониране на финансовите пазари и нисък икономически растеж.

Предлаганите изменения и допълнения в Закона за устройството на държавния бюджет са продиктувани от необходимостта от залагане на фискални правила, които да осигурят рестрикция по отношение на фискалната политика. Максималният размер на разходите по консолидираната фискална програма не може да надвишава 40 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт.

От въвеждането на валутния борд фискалната политика на България е разработвана в съответствие с целите и предизвикателствата, стоящи пред икономическата политика на страната, а те в една или друга степен са били ориентирани към постигането на висок и устойчив икономически растеж и повишаване стандарта на живот и благосъстоянието на гражданите.

Избраният фискален модел е основан на сериозни анализи на тенденциите в българската икономика, функционираща както в условия на икономически растеж, така и под въздействието на шокове, произтичащи от колебания в развитието на световната икономика.

Моделът се основава на определянето на фискалната политика като основен инструмент за икономическа настройка. Ясно изразеният ангажимент за запазване на системата на паричен съвет означава запазване на силната роля на фиска като регулатор. В тази връзка от внимателното и точно насочване на този инструмент зависи в много голяма степен достигането на изведените основни цели, като за целия този период планирането в публичния сектор се извършва при залагане на цели по отношение на бюджетния баланс и размера на публичния сектор, представени в процент от брутния вътрешен продукт.

В началните години фискалната рамка в частта на разходите предвиждаше определяне на пределно ниво на нелихвените разходи до 35% от БВП и действие на концепцията за широкобалансиран бюджет, която не изключва наличието на дефицит до 2% от БВП. Определянето на целите по отношение на нелихвените разходи и бюджетния баланс се основава на изследване на връзката и зависимостта между публичните разходи и ръста на БВП.

Избраната през този период целева стойност по отношение на дефицита до 2% от БВП произтича от необходимостта в дадена година да се извършат по-високи еднократни разходи, свързани с провежданите структурни реформи, както и от възможността за финансиране на този дефицит, без да се застрашава стабилността в икономиката. Постигнатите през следващите години макроикономическа стабилност и фискална устойчивост позволяват на правителствата да предефинират фискалната цел по отношение на разходите, като тя вече се отнася за размера на консолидираните разходи в процент от БВП, с целева стойност от 40%.

Ограничаването на размера на публичния сектор и запазването на едно постоянно съотношение в дългосрочен план дава възможност за осъществяване на по-ефективно разпределение на разходите, както и за провеждане на реформи за повишаване на ефективността и ефикасността им.

Предлага се ограничаване на преразпределителната роля на държавата до 40% от БВП, което съответства на средно равнище на разходите за периода 2000-2009 г. Определянето на тази горна граница ще освободи допълнителен ресурс за частния сектор и ще гарантира по-ефективното разпределение на ограничените финансови средства в държавата, така че да се постигнат оптимални темпове на икономически растеж.

Изборът на пределния размер на държавата е обоснован с високата степен на социална осигуреност в страните от ЕС, във връзка с търсения баланс между оптималния ефект върху икономическия растеж и осигуряването на адекватна социална защита, както и с оптималното усвояване на средства  та от европейските фондове, които допринасят за по-висок икономически растеж и индиректно стимулират растежа на бюджетните приходи.

Предложените промени са в подкрепа на стремежа за поддържане на балансирана бюджетна позиция на консолидирано ниво в дългосрочен план, като не се допуска дефицит над 2% от БВП. Това е буфер, който дава по-голяма сигурност за спазване на референтната стойност за бюджетния дефицит, съгласно Пакта за стабилност и растеж и избягване на политически манипулации.

Предлага се промените в Закона за устройството на държавния бюджет да влязат в сила от 1 януари 2012 г.