Правителството явно трябва да забрави за отрицателна доходност по дълга

Облигационна емисия със срок на погасяване от три години и половина. Такъв кратък матуритет (срок на погасяване) на български държавни облигации пазарът не бе виждал от 2016-а, когато за последно емитира дълг с подобен кратък срок на погасяване. Разбира се, в предходни години сме виждали и емисии с падеж от по 3 и от по 6 месеца, но това винаги е било в ситуация на временен ликвиден недостиг на бюджета. А сега за такъв недостиг и дума не може да става. Напротив, хазната разполага с близо 10.6 млрд. лева във фискалния резерв към 12 ноември, според официална информация на БНБ.

Освен това доходността, която плаща правителството на инвеститорите, които купуват облигациите му, постоянно расте, а срокът за погасяване се свива. След десетгодишните и петгодишните ДЦК излязоха от зоната на отрицателна доходност и устойчиво се настаниха в тази на положителната. Може би затова - за да върне дълга в зоната на отрицателната доходност, правителството предложи емисия със срок на погасяване от три години и половина с общ номинал от 500 млн. лева. Ефектът от този ход обаче се оказа далеч от оптимистичния, защото се оказа, че тези по-краткосрочни облигации могат да бъдат продадени само ако носят положителна доходност на купувачите.

Страната ни поема нов дълг за 500 млн. лева

При нулева лихва това е най-големият аукцион за годината

"На проведения аукцион бяха пласирани успешно ДЦК за 500 млн. лв. съвкупна номинална стойност при среднопретеглена годишна доходност в размер на 0,13%.

Общият размер на подадените поръчки достигна 983,96 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие от 1,97. Отчетеният според спрямо аналогичните германски федерални облигации е в размер на 80 базисни точки", пише в официалното съобщение на Министерството на финансите.

И какво излиза, че при сравнително голям фискален резерв, увеличени бюджетни приходи, финансовото ведомство наводнява пазара с държавни ценни книжа при съкращаване на срочността и увеличаване на доходността им. А това влошава условията за обслужване на държавния дълг и натоварва допълнително бюджета.

Защо тогава правителството взема нов дълг? В една от скорошните медийни изяви на финансовия министър Валери Белчев бе казано, че тези дългове се теглят за плащането на стари задължения, за увеличените социални разходи, за допълнителните плащания във връзка с пандемията и за финансиране на плащанията към земеделските стопани. Тъй като такъв доста общ отговор оставя доста въпросителни, помолихме Министерството на финансите за по детайлна информация. Ето отговорите, които получихме:

Новият държавен дълг - по решение на 44-ото Народно събрание

Решението е било взето през ноември 2020 г., когато е гласуван бюджетът

"През третото тримесечие на 2021 г. плащанията по държавния дълг възлизат на 536,0 млн. лв., в т.ч. 341,3 млн. лв. са извършените погашения и 194,7 млн. лв. са изплатените лихви по дълга. По вътрешния дълг през юли са погасени 10,5-годишни ДЦК, емитирани през 2011 г., в размер на 315,6 млн. лв. Извършените погашения по външния държавен дълг (държавни заеми към Банката за развитие на Съвета на Европа и държавни инвестиционни заеми към Европейската инвестиционна банка) възлизат общо на 25,7 млн. лв. Не са използвани средства, предвидени в Закона за държавния бюджет на Република България, за покриване на риска от активиране на държавни гаранции през третото тримесечие.

Плащанията по поетия държавен дълг през четвъртото тримесечие на 2021 г. се очаква за възлязат на 169,7 млн. лв., в т. ч. 114,6 млн. лв. са погашения по външния държавен дълг (държавни заеми и държавни инвестиционни заеми) и 55,1 млн. лв. са лихвени разходи по дълга.

Със Закона за държавното обществено осигуряване за 2021 г. за месеците от януари до март бяха одобрени 318 млн. лв. за еднократно изплащане на 50 лв. допълнителна сума към пенсиите на всички пенсионери за съответния месец. В хода на изпълнението на бюджета до месец август т.г. включително, във връзка с продължаващата епидемична обстановка поради разпространението на COVID-19, с постановления на Министерския съвет за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. бяха одобрени допълнително 521,8 млн. лв. за тази еднократна допълнителна сума към пенсиите.

За месеците септември, октомври, ноември и декември с актуализацията на бюджета на държавното обществено осигуряване за този вид разход бяха разчетени допълнително средства в размер на 849,9 млн. лв., като размерът на допълнителната сума към пенсиите за месец септември е в размер на 50 лв., а за оставащите три месеца до края на годината се увеличи от 50 лв. на 120 лв., или общо предвиденият ресурс за този вид добавка за 2021 г. е в размер на 1 689,7 млн. лв. Целта на допълнителната еднократна добавка към пенсиите е да се осигури подкрепа на пенсионерите, които са част от уязвимите от разпространението на COVID-19 групи".

По отношение на бюджетните плащания към селските стопани Министерството на финансите приложи следната таблица:

Източник: news.bg

От отговорите се вижда, че основните разходи, които са финансирани с дългq са за социална и антипандемична политика, а падежиращи дългови плащания от средата до края на годината поглъщат 705.7 млн. лева. Тук прави впечатление, че част от взетия нов дълг се ползва за плащане на лихви, което е доста съмнителна от гледна точка на фискалната стабилност практика. Обикновено нов дълг се взима за погасяване на стар такъв, за инвестиционни проекти от национално значение, чиято рентабилност трябва осигури допълнителни приходи в държавата и за запушване на временни фискални разриви. За такива разриви могат да бъдат приети увеличените разходи за борба с пандемията и за социално подпомагане чрез увеличаване на пенсиите. Само че при пенсиите е логично отново да повдигнем въпроса: Нужно ли бе това да става чрез добавки за всички и чрез актуализация, която ще стовари върху бъдещите бюджети допълнителна фискална тежест от 1.8 млрд. - 2.2 млрд. лева годишно? Не беше ли по-правилно да се помогне само на нуждаещите се, като им се поемат напълно или частично разходите за комунални услуги, за лекарства и за храна, ако щете. Това става чрез целеви помощи, раздавани чрез ваучери, които гарантират, че парите ще отидат там, за където са предназначени, а не чрез добавки и актуализации за всички.

Въобще дълговата политика на сегашното служебно правителство буди доста опасения и въпросителни. А да не забравяме, че през 2022-а предстоят значителни плащания по външния дълг, а дотогава не е сигурно, че ще имаме нов бюджет или актуализиран адекватно сегашен такъв.