Рязко свиване на икономическия ръст и по-бавно увеличение на инфлацията през 2023-а (в сравнение с 2022-а) очаква БНБ. Данните са изнесени в декемврийското издание на бюлетина "Макроикономическа прогноза" на Централната банка, който бе публикуван на 30 януари 2023-а.

През 2022 г. БНБ очаква реалният БВП на България да отчете растеж от 3.4%, който ще се определя най-вече от нарастването на частното потребление и натрупването на запаси от суровини, материали и готови продукти в икономиката. През 2023 г. прогнозата е растежът на реалния БВП да се забави съществено до 0.4%, което ще се определя най-вече от преминаването от положителен към отрицателен принос на изменението на запасите в икономиката.

"Други фактори, които ще ограничават нарастването на икономическата активност в страната през 2023 г., са прогнозираното съществено забавяне на растежа на правителственото потребление, както и очакваният спад на износа на стоки. За намаляването на стоковия износ ще допринасят както по-ниският растеж на външното търсене, така и специфични за България фактори, като забраната за износ към страни, различни от Украйна, на нефтопродукти, произведени от руски петрол, и планирани ремонтни дейности в едни от най-големите предприятия в страната. Същевременно за 2023 г. прогнозираме висок растеж на инвестиционната активност в съответствие със заложеното в прогнозата техническо допускане за профила на усвояване на средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) от страна както на частния, така и на публичния сектор", пише в анализа.

Рязкото свиване на икономическия ръст - от 3.4% през 2022-а на 0.4% през 2023-а е типична проява на рецесия. При това намалението може да е още по-голямо и дори да се стигне до отрицателен ръст, ако националния план за възстановяване и устойчивост не се реализира спрямо очакванията. А българските политици вече дадоха заявки, че подобен риск е напълно реален със забавяне на приемането на нормативните документи, които са необходими за да получим парите от поредния транш и с дебатите за необходимост от предоговаряне на сегашните условия по НВПУ. Впрочем това ясно се казва в анализа на БНБ когато се коментират рисковете пред сбъдването на направените прогнози. Като цяло те се оценяват като балансирани и се изтъкват възможности за постигане на икономически ръст по-висок от очаквания. Когато обаче се говори за факторите, които могат да доведат до по-нисък ръст от 0.4% от БВП през 2023-а в прогнозата на БНБ пише следното:

"Рисковете за реализиране на по-ниска икономическа активност произтичат главно от продължаващия военен конфликт в Украйна и повишената икономическа несигурност в глобален план, както и от възможността за по-бързо и по-голямо повишаване на лихвените проценти от водещите централни банки спрямо базисния сценарий, съчетано със засилване на степента на пренасяне върху лихвените проценти в страната. В допълнение съществуват значителни рискове за по-бавно от заложеното в прогнозата изпълнение на инвестиционни проекти по НПВУ и усвояване на средства по европейски програми. Рисковете, свързани с потенциален недостиг на природен газ в България и в основните ни търговски партньори, изглеждат ограничени за текущата зима, но е вероятно да нараснат отново през зимния период на 2023-2024 г."

При очаквания почти нулев ръст на БВП логично ще има и по-ниска инфлация, но нивата и ще бъдат далеч над здравословните 2-3% годишно. БНБ прогнозира, че годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), ще се забави до 4.2% в края на 2023 г. под влияние на допусканията за низходяща динамика на цените в евро на петрола и храните на международните пазари. Средно за годината очакванията са инфлацията да възлезе на 7.0%, като в краткосрочен план натискът върху производствените цени, произтичащ от фактори, като реализиралите се увеличения на цените на суровините и недостига на

предлагане и на работна ръка, ще продължи да се отразява върху потребителските цени. "Административно определяните цени също се очаква да имат сравнително висок положителен принос за общата инфлация в края на 2023 г., главно поради включените в прогнозата повишения на цените на ВиК услугите, на природния газ и увеличението на акциза на тютюневите изделия. Прогнозираме инфлацията в края на 2024 г. да се забави до 3.3%, следвайки низходящата динамика на цените на храните и енергийните суровини на международните пазари", се казва в анализа.

По отношение на рисковете пред сбъдването на прогнозите за инфлацията според БНБ те са свързани с динамиката на цените на енергийните суровини и храните на международните пазари, както и с възможността за по-значително от прогнозираното пренасяне върху потребителските цени на по-високите разходи за труд на единица продукция в среда на исторически ниска безработица, което е предпоставка за по-висока от прогнозираната базисна инфлация. Рискове за реализирането на по-висока от прогнозираната инфлация произтичат и от вероятността за по-големи повишения на регулираните цени през прогнозния период спрямо заложеното в базисния сценарий.