С приходите на бюджета всичко е наред. Те се изпълняват по план и дори могат да бъдат преизпълнени. Това потвърждават всички финансисти и икономисти без разлика от политическата им оцветеност. Това се вижда и от текущите отчети за изпълнение на бюджета. Сериозен проблем обаче са разходите, които са планирани по начин, по който бюджетно финансиране им е осигурено най-много до средата на годината. И то при условие, че това финансиране е свързано с напрегнато до крайност вътрешно преструктуриране под формата на изземване на средства от перото за капиталови разходи и на пренасочване на пари от средствата на министерствата. Някои държавни ведомства дори вече се оплакаха, че буквално са приключили с финансирането, което им се полага за тази година. Проблемите с нарастването на разходната част дори се виждат от месечните отчети за изпълнението на Консолидираната фискална програма (КФП) и на държавния бюджет.

От месечните информации за КФП всички медии гледат какъв е крайният резултат, изразен в салдото, което или е на дефицит, или на излишък. Защото може би така е най-лесно. Истинската информация обаче се крие в детайлите на приходно-разходната част, защото те дават възможност за анализ на тенденциите.

Според информацията на Министерството на финансите за април КФП е на излишък от 171.6 млн. лева, като основната причина за този резултат е еднократният приход от 660 млн. лева от концесията за летище София. Без него КФП през април щеше да е на дефицит от 488.4 млн. лева, а Държавния бюджет да е на червено с над 1.85 млрд. лева. В интерес на истината ще посочим, че дефицитът, който би се формирал през април в КФП, ако го нямаше концесионното постъпление, щеше да е по-нисък със 131 млн. лева от този през март - 619.4 млн. лева. Което означава, че и без въпросния еднократен приход от 660 млн. лева КФП е работил на плюс. Какви са причините за това?

На първо място положителен принос за хазната имат по-високите в сравнение със същия период на 2020 г. данъчни приходи. Растат постъпленията по всички видове данъци с изключение на корпоративния, където има спад от 2.4 млн. лева, което се дължи на по-ниските постъпления от финансови институции. А това е логично при тези свити лихвени маржове. Приходите от данъка върху доходите на физическите лица, наети по трудов договор, нарастват със 132.5 млн. лева (12%), а от гражданите, които не са на трудов договор - с 41.5 млн. лева (26.1%). Приходите от ДДС от сделки в страната нарастват с 523.8 млн. лева (21.4%), а от ДДС от внос - с 24.9 млн. лева (1.9%)

Министерството на финансите пояснява, че тези ръстове се дължат на следните причини:

Върху размера на постъпленията влияние оказват увеличението на минималната работна заплата за страната от 01.01.2021 г.; увеличението на минималните осигурителни прагове за 2021 г.; увеличението на заплатите в обществения сектор, вкл. на педагогическия персонал; промените в броя на наетите лица и заплащането на труда, промените в нивото на безработица; допълнителните възнаграждения на медицинския и немедицинския персонал, ангажиран с пациенти, заболели с коронавирус и рискови пациенти; мерките "60/40" и "80/20" за краткосрочна подкрепа на заетостта, чрез които държавата поема изплащането на 60 на сто, респективно 80 на сто от месечния осигурителен доход и дължимите осигурителни вноски за сметка на осигурителя в предприятия, чийто бизнес е пострадал от кризата с разпространението на заразата от коронавирус, и други.

Влияние върху постъпленията от ДДС от внос оказват цената на суровия петрол, количествата на внасяните стоки за междинно потребление (черни, цветни метали и др.), курсът на щатския долар спрямо еврото, както и въведената законодателна промяна от 01.07.2019 г. за възможност за отложено начисляване на ДДС от вносител при внос на стоки от трети страни, в съответствие с разпоредбата на чл. 167а от Закона за данъка върху добавената стойност. Ефектът от прилагането на този режим през периода януари-април 2021 г. е неначислен ДДС при внос в размер на 414,9 млн. лв., което е с 90,3 млн. лв. (27,8 %) повече от първите четири месеца на 2020 година. Стоките от глава "Руди, шлаки и пепели" и стоки от глава "Мед и изделия от мед" са обект на отложено начисляване на ДДС при внос. Неначисленият ДДС при внос за стоки от първата група е 296,3 млн. лв., като се отчита ръст с 98,7 млн. лв. (49,9 %) спрямо периода януари-април 2020 година. Неначисленият ДДС при внос за стоки от глава "Мед и изделия от мед" е 53,1 млн. лв. и отчита ръст от 6,3 млн. лв. (13,4 %) на годишна база.

За ръста на приходите от данък от самонаетите граждани и от ДДС вътре в страната няма подробни обяснения, но е ясно че за ДДС положително влияние оказват повишените пенсии и вдигнатите възнаграждения най-вече на служителите в бюджетната сфера. Дали обаче заложените в бюджета за 2021 г. допълнителни разходи за пенсии и заплати, водещи до нарастване на покупателната способност, се оправдават от увеличението на приходите от ДДС от сделки в страната? Данните показват, че този ръст на разходите води до средномесечно около 135 млн. лева ръст на приходите от ДДС и около 34 млн. лева ръст на приходите от данъка върху доходите на хората, наети по трудов договор. Това прави общ ръст от близо 170 млн. лева на приходите за хазната. А само мярката за 50 лева бонус за пенсионерите изяжда над 100 млн. лева допълнителни държавни пари на месец.

И като заговорихме за разходи, нека отново се обърнем към данните на финансовото министерство. Там пише:

Нелихвените разходи по държавния бюджет (без трансферите за др. бюджети) към април 2021 г. са в размер на 4 100,4 млн. лв., което представлява 27,1 % от годишния разчет. Съпоставени с данните към април 2020 г., нелихвените разходи нарастват с 907,7 млн. лв. (28,4 %). Разходите за персонал (заплати и възнаграждения, други възнаграждения и плащания за персонала и осигурителни вноски) са в общ размер на 2 181,9 млн. лв. или 32,4 % от планираните за 2021 г. Разходите за издръжка (вкл. разходи за членски внос и участие в нетърговски организации и дейности и платени данъци, такси и административни санкции) са в размер на 711,7 млн. лв. или 24,5 % от планираните за годината. Социалните разходи (вкл. разходите за стипендии) са в размер на 438,6 млн. лв. или 25,0 % от предвидените за годината и са основно разходи по бюджета на МТСП за помощи по Закона за социалното подпомагане, Закона за хората с увреждания, Закона за семейните помощи за деца и др. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 2,8 млн. лв. Разходите за субсидии са в размер на 391,0 млн. лв. или 31,1 % от планираните за годината.

Причини за този ръст от 907 млн. лева въобще не са посочени, но с голяма доза достоверност може да се твърди, че една немалка част от него се дължи на повишените възнаграждения в бюджетната сфера - с около 320 млн. лева. При това говорим за ръст в ситуация, при която правителството изземва от министерствата напълно или частично парите, заделени за тях за непопълнени щатни бройки, които иначе биха били преразпределени между служителите на ведомството. Тези 320 млн. лева правят по 80 лева увеличение на държавните разходи месечно.

Ръстът със 175 млн. лева на разходите за издръжка също е добре да получи някакво логично обяснение. Разходите за членски внос ли са нараснали или за платени, данъци, такси и санкции?

Проблемът и за КФП, и за държавния бюджет не са толкова преките разходи на държавния бюджет, колкото нарастването на трансферите, които трябва да се правят към бюджетите на Националния осигурителен институт (НОИ), Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и на общините. За четирите месеца на 2021 г. в сравнение със същия период на 2020 г. негативната разлика между приходите от осигурителни вноски на НОИ и направените от него плащания е нараснала с 879.9 млн. лева до 2 374.2 млн. лева, а за НЗОК този отрицателен ръст е 254.9 млн. лева, като дефицитът достига до 633 млн. лева. Само при общините увеличението е незначително под 36 млн. лева, но дефицитът остава голям - 1 339.3 млн. лева. И покриването на всички тези дефицити изисква увеличение на субсидиите от държавния бюджет. А това увеличение не може да бъде покрито от ръста на данъците

Докато ръстът на дефицита на НЗОК е разбираем, за този на НОИ няма никакво оправдание. Там има значително увеличение на дефицита най-вече заради разходите, тъй като приходите от осигурителни вноски също са се увеличили най-вече заради ръста на заплатите. Причината за ръста на разходите на НОИ е свързана с икономически неоправданите мерки за вдигането на пенсиите. Неоправдани, защото кризата по никакъв начин не засегна доходите от пенсии, а инфлация нямаше. Направеното вдигане, както и планираните подобни действия, занапред биха имали някакъв резон само ако държавният бюджет бъде балансиран, или ако доходите от пенсии бъдат обложени с данък и със здравноосигурителна вноска, така както е в повечето държави от ЕС. Ще кажете, че в другите държави пенсиите са в пъти по-големи от българските. Така е. Но и облагаемите възнаграждения там са в пъти по-големи от българските. Така че, реалното увеличение на пенсиите минава през реалното увеличение на облагаемите доходи. В противен случай увеличаването на държавните средства за сегашните пенсионери, ще изяде бъдещето на хората, които ще се пенсионират след десетина и повече години, а вероятно ще изяде и финансовата стабилност на държавата. Тогава не само сегашните пенсионери, никой няма да има бъдеще у нас.