Никола Саркози е прикривал наличието на черни каси, информира Дойче веле. Именно те са източниците на вероятните подкупи, които концерните в металообработването са давали на синдикатите.

Министерството на икономиката и финансите обяви, че е разполагало с информация по въпроса.

От своя страна службата, ангажирана с противодействието на прането на пари Тракфин, която е подчинена на министерството, потвърди за наличието на контакти с банката БНП Париба през 2004 година. Причината: законът против прането на пари разпорежда на банките да уведомят Тракфин, ако в някой от филиалите им бъдат изтеглени над 150 хиляди евро в брой.

През май 2004 година шефът на работодателите в металопроизводството Дени Готие-Саванак изтегля над 300 хиляди евро от филиал на Париба. Банката се опитва още от 1998 година да получи обяснение от Готие- Саванак, тъй като той в продължение на години тегли големи суми, но - напразно.

През 2000 година Готие- Саванак е изнесъл в куфар 700 хиляди евро в брой от банковия филиал, през следващата година - 900 хиляди, през 2002 - отново 700 хиляди, през 2003 - 600 хиляди. Покрай разкриването на съмнителните парични трансфери той напуска поста си през ноември, в продължение на два дни е в следствения арест. Процесът срещу него трябва да започне през декември - с обвиненията в измама.

Както установяват следователите - между 2000 и 2007 година от сметките на Съюза на металопроизводителите са били изтеглени общо 20 млн. евро в брой. Без, обаче, да е известно, за кого са били предназначени парите.

Поне с една част най-вероятно са били подкупени синдикалистите, за да сложат подписите си под тарифните договори и за избягването на трудови конфликти. Мнозина пенсионирани представители на работниците потвърждават съществуването на системата за подкупи, но изтъкват, че самите те не са взели нищо.

След като банката БНП Париба влиза в контакт със службата срещу прането на пари Тракфин, тя предава нататък след няколко дни, през юни 2004 година сведенията, най-напред устно, в канцеларията на министъра на икономиката и финансите.

Тогава постът се заема от Никола Саркози. Тракфин получава указанието да проучи случая по-внимателно. Но тъй като и това указание е било дадено устно, министерството на икономиката няма как да потвърди днес информацията.

В крайна сметка през септември Тракфин предава подробен доклад в канцеларията на Саркози, но оттам така и не получава зелена светлина да представи случая на правосъдието. Вместо това не след дълго докладът е върнат с неподписана резолюция проблемът повече да не се разследва.

А през ноември Саркози напуска министерския пост, тъй като е избран за партиен председател. Следващите двама финансови министри на свой ред не предприемат нищо по въпроса.

Едва след смяната на ръководителя на Тракфин, отминаването на президентските избори и назначаването на Кристин Лагард за нов министър на икономиката и на финансите, се стига до ново раздвижване на нещата. Обяснението на един от следователите е в "англосаксонската култура" и практическата насоченост на министърката, работила над 20 години като адвокат в Съединените щати.

През септември, със съгласието на Елисейския дворец, тя разрешава случая да бъде предаден на правосъдието. Все пак министерството отправя молбата всичко да се прави при пълна дискретност. Тъй като вероятно се допуска, че може да бъде засегнато и името на Саркози.

А това, че той не се намесва, би могло да се обясни с факта, че наличието на черни каси във Франция надали шокира някого. Тях ги има от 1968 година - казва един бивш леяр. И няма нищо осъдително. След безредиците през май 1968 година съюзът на металопроизводителите решава да създаде атни стачна каса, чрез която да може да укротява надигналите глава работници.

Така може да се обясни и защо мнозина представители и на политиката, и на икономиката и до днес защитават Готие-Саванак.