Ние се намираме в началото на дългова спирала. Предупреждението дойде от бившия премиер Пламен Орешарски, който в студиото на БиТиВи представи накратко и доказателства за това: През 2009 година е бил най-ниският правителствен дълг от 12% от БВП, към настоящия момент дългът е 29 и дори малко над 29%.

Дългова спирала е, когато дългът расте по-бързо от икономиката, обясни лаконично Пламен Орешарски. Затова и той смята, че темата за дълговата спирала, в която влиза страната ни трябва да се постави на общественото внимание.

Орешарски си припомни тежките и унизителни преговори по предоговаряне на стари дългове през 90-те години.

Държава с големи дългове е зависима от своите кредитори и тя губи част от своя суверинитет, предупреди още бившият премиер, като заяви, че не би искал неговата страна да влиза в такава ситуация.

Анализът на Орешарски показва, че през 2010 – 2011 година правителството на Бойко Борисов е харчило „лошото наследство”, но след това е започнало да трупа дълг. Въпреки това финансистът призна, че някои дългове трябва да се взимат, но това се предимно такива, с които се рефинансират стари дългове и те не увеличават задълженията на държавата.

Според Орешарски излишък от 2,7 млрд. лева в момента звучи обнадеждаващо, но в началото на годината цифрите са такива винаги, а трябва да се гледа в края на годината. Според бившия премиер приходната част в момента е стабилизирана, но това не се дължи на сериозната борба с контрабандата. „Да сте видели заловен контрабандист”, попита иронично той.

Важното, което трябва да се направи според Пламен Орешарски е да се наложи по-добър контрол върху разходите на изпълнителната власт.

По въпроса дали икономиката ни се движи само на колелата на еврофондовете, Пламен Орешарски коментира, че действително сме подценявали негативното влияние, което могат да имат тези фондове.

Макар и много градове да са променени, да е изградена инфраструктура, еврофондовете може би потиснаха икономическото развитие, според Орешарски: „Ние добре правим магистрали, но е добре някой да пътува по тях и да има пари да си сипе гориво”.

В началото на годината е отбелязано намаление от 40% на частните инвестиции, което е още намаление спрямо 2014 година, обясни Орешраски, според когото правителството няма никаква икономическа политика.
Фокусът, според него, трябва да падне именно върху икономическия растеж, частните инвестиции, производството и растежа на доходите.

Индивидуален подход към големите частни инвеститори, препоръча Пламен Орешраски и даде за пример подхода на Румъния, с което тя е привлякла такива инвеститори и в момента произвежда автомобил на световно ниво.

Едно от нещата, които трябва в тази посока да се свършат, е да се ревизира нормативната рамка за бизнеса и инвестициите, тъй като според оценката на Орешарски, тя е „пълна с ненужни регулации и ненужни ограничения, които обслужват само самата администрация”.
Според него обаче и четири години може да не са достатъчни, за да се направи това и то ако има желание да се прави реформа.

„Всяка реформа е тежка, но работата на кабинета не е да обслужва тези, които плуват добре, а всички”, отсече Пламен Орешраски.

Повече обмисляне и анализ, преди да лансират своите предложения, за да не внасят допълнително напрежение, препоръча на Министерство на финансите Пламен Орешарски. Препоръката дойде във връзка с въпрос за предложените промени в Кодекса за социално осигуряване и формирането на т.нар. общ пул.

Орешарски си обяснява мотивите на МФ за предложенията – страхът от стопяване на натрупванията на пенсионните фондове следствие от финансовата криза през 2007 – 2008 година. Временните сътресения не бива да ни изкарват от нерви и не бива да изпадаме в истерия, смята Пламен Орешарски.

По въпроса за предстоящите стрес-тестове на банките, бившият премиер също призова за спокойствие и да се изчакат резултатите след края на лятото. Той призна, че в момента няма качествена информация от Банковия надзор, а се опира само на публични информации и изказвания на банкери.

Пламен Орешарски коментира и големият скандал от времето на неговия мандат – фалита на КТБ. Той заяви, че на практика нищо съществено ново не е научил от външния доклад на „Аликс Партнърс”, след времето, когато банката е поставено под особен надзор.

Пламен Орешарски бе категоричен, че КТБ се е разраснала като банка по времето на първото правителство на Бойко Борисов и реално по време на неговото управление само са се „беряли плодовете”.

Пламен Орешарски напомни, че именно неговото правителство е започнало да разсредоточава струпването на депозити на държавните предприятия в банката, които са били достигнали до 60%. „Точно ние изпълнихме решението на предишния парламент, без да поправяме нищо в него”, припомни Пламен Орешарски.

Фалитът на банката, според него се дължи на много фактори – пропуски както на Банковия надзор, на Централната банка, на одита и др. Орешарски отрече в Банковия надзор да работят невежи, като посочи, че лично познава една част от тях.

Завоалирано той призна обаче за влияние върху банковия надзор с думите, че „вероятно влиятелни обществено-политически фигури могат да окажат въздействие”. „Не би следвало никой да влияе. Всички сме хора, понякога не издържаме на силен натиск.” Бившият премиер обаче отсече, че не знае подробности.

Пламен Орешарски коментира лаконично и политическата ситуация и по-специално разменените отново реплики между Станишев и Местан по въпроса за вината за падането на правителството им. Орешарски заяви, че до европейските избори правителството му е имало необходимата парламентарна подкрепа, каквато е била и договорката при съставянето му.

След евроизборите обаче са се появили търкания, които съвсем логично са довели до прекратяване на мандата. Орешарски повтори, че никога не е имал интерес към политическите аспекти и не би могъл на коментира дали е имало „тайни договорки на публичното кафе”, изпито от Местан и Борисов.

По същия начин не би могъл да каже дали е имало договорка за предоставянето на сектор сигурност на ДПС. „И да е имало някакви договорки, то те са били далеч преди да ме поканят за премиер”, заяви Орешарски, като посочи, че тогава е поставил условия само за изпълнителната власт.

За настоящата политическа ситуация Пламен Орешарски бе също лаконичен, но вложи и ирония, обяснявайки, че прогнози не могат да се правят в момента, тъй като прогнози могат да се правят само когато има нормални политически субекти.
"Ние нямаме нормални политически субекти обаче, а има стремеж всички да се във властта. Няма истинска опозиция”, посочи той.

На въпроса дали предстоят предсрочни парламентарни избори, Орешарски беше също иносказателен. Той заяви, че за една страна никога не е добре да има предсрочни парламентарни избори, но ако кабинетът не прави нищо, тогава е по-добре на има избори.