590.6 млн. левови банкноти и 3.28 млрд. монети са в обращение на пазара в средата на годината. Тези обеми е добре да се знаят, за да сме наясно, ако влезем някога в Еврозоната, какво количество парични знаци трябва да бъдат абсорбирани. При това в буквалния смисъл на думата. А изваждането от обращение, складирането и унищожаването на книжни и метални парични знаци е дълъг, сложен и изключително скъп процес. Например, символите и знаците на монетите трябва да бъдат заличени и след това те да бъдат дадени за претопяване. А производствени мощности, които могат да претопят въпросните милиарди монети, у нас няма. Най-близките са в Турция.
Банкнотите пък трябва да бъдат нарязани на ленти, след това тази маса да бъде пресована и изгорена в специални съоръжения, които абсорбират отровните химикали, отделящи се при разпада на специалните оцветители, ползвани при отпечатването на купюрите.
От данните на БНБ за второто тримесечие на 2024 г. може да се изведе още един интересен момент. И той е за неунищожимата мощ на кеша. Независимо от всички усилия на институционално и бизнес ниво, броят на банкнотите и монетите в обращение расте. За три месеца банкнотите се са се увеличили с над 8 млн. броя, а за една година - с 22.5 млн. При това водещи в ръста са банкнотите от най-високия номинал - от 100 лева. За тримесечието количеството монети се е увеличило с 31.7 млн. броя, а за година - със 161 млн. броя.
Основната купюра на пазара продължава да е 50-левовата. Тя заема 41% от общия брой на всички банкноти и монети в обращение, въпреки че за второто тримесечие на годината нейният дял се свива, докато на годишна база расте. На второ място са столевките, следвани от 20-левовите банкноти. Натрупването на големи номинали може да се обясни с ръста на доходите и масовото сключване на големи сделки за жилища със собствени средства. Както твърдят брокерите, такива покупки формират над 50% от сделките на пазара. Отделно остава въпросът дали подобен обем от големи купюри е показателен за размера на сивата икономика. Но не трябва да забравяме, че Европейската централна банка (ЕЦБ) спря печатането на най-голямата си купюра - тази от 500 евро, именно с аргумента, че тя се ползва за разплащания в съмнителни сделки.