Искането за замразяване на минималната заплата за цялата 2021 година не е искане, а икономическата логика. Това заяви пред Нова телевизия Васил Велев от АИКБ.

Той обясни, че тазгодишният ръст на минималната работна заплата от близо 10% е бил направен при прогноза, че ще имаме над 3% ръст на БВП за 2020 г. Досега обаче е отчетен спад за второто тримесечие от 8,5% спрямо второто тримесечие на 2019 г., а прогнозата на ЕК за цялата година е за спад от над 7%.

Европейската комисия смята, че догодина европейската икономика няма да се възстанови напълно, т.е. тази година ще слезем до нивото на 2017-2018 г. като БВП, заключи Велев.

По негови думи, когато има ръст на безработицата, разумното действие е да не се увеличава МРЗ, за да могат да бъдат наемани по-лесно безработните и нискоквалифицираните работници.

Според него, ако се замрази минималната работна заплата, ще се помогне на 100 000 души, които в момента са на пазара на труда.

Договарянето на МРЗ по браншове би довело до хаос

Договарянето на МРЗ по браншове би довело до хаос

Иван Нейков предлага брифинг всеки месец за ситуацията в НОИ

Велев отбеляза, че в момента се наблюдава ръст на средната работна заплата. Той обаче бил механичен, защото при криза се съкращават най-напред нискоквалифицираните работници и тези с лоши трудови навици.

От своя страна Любомир Костов от КНСБ заяви, че при криза трудът е най-ощетеният. Ако трябва да орязваме някакви разходи, то винаги са тези за труд, обобщи той.

По негови думи има три фактора, които не предполагат такова действие. На първо място е политическият - управленската програма на правителството предвижда от 1 януари 2021 г. ръст на минималната работна заплата. Костов обясни, че тя все още се управлява административно и не би трябвало да се обвързва с пазарните конюнктури, които се случват.

По негови думи България е в исторически етап, в който имаме пари за всякакви реформи, и увеличението на МРЗ не би трябвало да е проблем за държавата.

Той посочи, че в момент, когато ЕК говори за методология за изготвяне на обща европейска минимална работна заплата, ние говорим за замразяване на нашата, при положение че дебатът трябва да е обратен.

Велев пък заяви, че в момента има спад на производителността на зает с 5,6%. "Ако безработните са плюс 100 000, заетите са минус 200 000. Въпреки намаляването на производителността има ръст на заплатите заради рязкото свиване на инвестициите, което е лошо", поясни той.

Той отново подчерта, че догодина вероятно ще сме на равнището на 2018 г. като БВП, а тогава МРЗ е била 510 лв. Той прогнозира, че тепърва предстоят най-тежките месеци в публичните финанси.

Костов също посочи, че след икономическата криза ще дойде социалната - нарастването на неравенствата. В началото на 2021 г. ще усетим в пълно измерение икономическия ефект, предстои ни тежка зима, заключи той.