Българският проект MaXIMA, насочен към борбата с рака на гърдата, бе представен пред обществеността. Финансиран е по програма" Хоризонт 2020", подпомагаща научни изследвания и иновации в ЕС.
Проектът е свързан с моделирането на триизмерни модели на рак на гърдата и се вписва в тревожната статистика - на всеки 12 секунди в света една жена разбира, че има рак на гърдата. За 2012 година в Европа водещата причина за смъртност при жените е именно този рак.
Българският национален раков регистър за 2014 г. също показва, че в България най-често диагностицираният рак е този на гърдата при жените.
През 2015 г. са отчетени 1300 смъртни случая и около 4000 жени са диагностицирани с рак на гърдата, а тревожната статистика, според доц. д-р инж. Кристина Близнакова, се запазва.
Проекти като MaXIMA, финансирани от ЕС, са насочени към държавите, които имат по-слабо развита научна дейност, а българският екип се нарежда сред още 552 такива. Партньори на проекта са университети в Льовен и Наполи.
Той стартира през 2015 г, а основната му цел е да подпомогне развитието на научната дейност в областта на подобряване на технологиите за ранно диагностициране на туморните образувания.
Традиционният начин за откриване на тумора е двуизмерна мамография - с две изображения на гърдата. "Жлезистата тъкан и туморната тъкан поглъщат сходно рентгеновите лъчи и става трудно за диагностициране, ако има рак на гърдата при двуизмерната мамография", уточни ръководителят.
При такъв тип мамография някои тумори не се виждат. Това налага развитието на нова техника за сканиране на гърдата - фазово-контрастна мамография. Близнакова обясни, че с нея може да се класифицира всяка една тъкан, което улеснява ранното диагностициране на ракови образувания.
В рамките на проекта са създадени т. нар. Антропоморфни фантоми. Това са модели, които приличат на женската гърда и са със същите анатомични особености, позволяват неограничен брой тестове и могат да се правят необходимите оптимизации. "Може би ще излезем от научните лаборатории и тази нова техника за сканиране на гърдата ще има клинично приложение", заяви Близнакова.
Тя обясни, че за изследванията е бил необходим реалистичният тумор. От жените, които се подлагат на хирургична операция за отстраняване на гърдата се взима отстранената гърда и се изследва чрез хистология. Другата възможност за изследване е чрез сканиране на компютърна томография и изображението да бъде запазено в база данни. После може да бъде внедрено в компютърния модел на гърдата и да се симулират фазово - контрастни модели, обясни Близнакова.
Две години отнема направата на реалистични туморни модели на гърда. В началото се разработва алгоритъм, който да бъде прилаган върху пациентите. Близнакова посочи, че в проекта е разработен и друг метод, при който туморът се моделира математически с различни алгоритми от обработени изображения. Чрез моделирането се получават над 180 вида тумора.
"Всички те бяха организирани в база данни. Тя ще бъде отворена през януари за всички изследователи в света", допълни тя.
В момента тече класифицирането на всеки един от тези тумори - колко често се среща и как се разпознава по-добре.
Проектът MaXIMA е с международно значение в научната и образователната област и е насочен към млади кадри. Целта е да се привлекат и кадри от чужбина, допълни Близнакова. Екипът е започнал съвместна работа с български фирми и софтуерни компании за разработване на иновативни продукти.
"Трябва да има финансиране, за да пазим тези млади кадри, защото те не отстъпват по нищо на кадрите от другите държави", заключи Близнакова.
USD
CHF
EUR
GBP
