Доклад за майчината смъртност по време на раждане бе представен на сайта на НЗОК. От публикуваната информация става ясно, че докладът е поискан от Българския хелзинкски комитет и е направен от екип на Здравната каса, за да се очертаят предотвратимите проблеми при раждане. Изследването на смъртността при родилките е за 10-годишен период - 2010-2020 г. Той посочва, че в периода в България са починали 66 родилки.

Анализът на майчината смъртност, причините ѝ и начина на отчитане и контрол е изготвен от доц. Никола Василев, д-р Румен Велев и д-р Дарина Минева по поръчка на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). В доклада е описано смущаващо разминаване между данните на Националният център за обществено здраве и анализи, който посочва, че през 2019 г. у нас са починали 0 родилки, а според екипа на НЗОК те са 8. Като възможна причина авторите на доклада отбелязват, че при преместване на родилката в многопрофилна болница започва писането на нова история на заболяването, а като водеща причина за смъртта се описва не раждането, а "Шок или остра сърдечна недостатъчност".

Снимка 559545

Източник: НЗОК

БХК в спор с МЗ и НСИ за броя на починалите родилки

БХК в спор с МЗ и НСИ за броя на починалите родилки

Ако бременна жена с друго заболяване почине, описват другото заболяване като причина

Именно поради причината, че починалите родилки се местят в многопрофилни болници, това се очертава като сериозен проблем за правилно отчитане на майчината смъртност.

Смъртността показва още един факт: Концентрация в държавните/областни болници и държавните, университетски и специализирани болници. В държавните болници има 49 починали, в частните - 5, в общинските - 9.

Снимка 559549

Източник: НЗОК

Установява се още, че смъртността е във възрастовите групи - 20-29 г. - 23 жени, в границите 35-39 г. - са починали 19 жени. При 64 от случаите бременността е била едноплодна, при един случай - двуплодна, за един случай - няма данни.

Смъртността е най-голяма при спешно цезарово сечение, следвана от случаите на нормално раждане и планово цезарово сечение. Експертите обаче са категорични, че не може да се намери връзка между начина на раждане и причината за смъртта, тъй като по-скоро усложненията са довели до избор на начина на раждане.

Снимка 559546

Източник: НЗОК

Така при спешно цезарово сечение са починали 41 жени, при нормално раждане - 18, а при планово сечение - 7.

Като водещи причини за смърт на родилки са посочени шок, гърч или кома.

Снимка 559548

Източник: НЗОК

При анализа на водещите причини можем да установим следните закономерности: В страните с добре развита акушеро-гинекологична помощ преобладават индиректните причини за смъртност, а в останалите страни водещи са директните причини. За България, на базата на този период, директните причини са 79%, а индиректните 21% (подобно е разпределението и в Румъния за 2017 г). Друго, което прави впечатление, е високият дял на тромбоемболитичните причини - 24% за България. Този факт със сигурност се нуждае от допълнително изследване, както като непосредствена причина, така и за анализ на рисковите фактори (например: висок BMI) и за последващата профилактика. В заключение в доклада се препоръчва създаване на програма за контрол на майчината заболяваемост и смъртност, която да обхваща три основни елемента - акушерска помощ, ранно откриване на усложненията и спешна помощ.

Спрямо европейските държави смъртността на родилки се определя като средно към високо. С тази цел се изисква провеждане на мащабно ежегодно проучване на смъртността, което да обхваща всички аспекти на индивидуалното и обществено здраве, както и създаване на държавна програма за контрол на майчината заболеваемост и смъртност.

Снимка 559547

Източник: НЗОК