Едва 656 са психиатрите в България. Това сочат данните от публикация в интернет страницата на Националния статистически институт (НСИ).

На 31.12.2022 г. броят на лекарите е 29 599.С ай-голям брой са специалистите по дентална медицина - 7602. Най-висока е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари - 6.0 на десет хиляди души от населението. Следват кардиолозите - 2.9, акушер-гинеколозите - 2.7, лекарите по анестезиология и интензивно лечение - 2.7, хирурзите - 2.3, лекарите по педиатрия и по нервни болести - по 2.2, лекарите по спешна медицина - 1.9 на десет хиляди души от населението, и т.н.

По области по-висока осигуреност от средната за страната има в Плевен, София (столица), Пловдив и Варна. Броят на населението на един лекар за разглеждания период е 218 души. Броят на медицинските специалисти по здравни грижи е 44 493, като осигуреността с този вид кадри е 69.0 на десет хиляди души от населението.

Липсват ни медсестри, психиатри и джипита

Липсват ни медсестри, психиатри и джипита

В следващите 5-10 години проблемът с недостига на кадри ще се изостри

81.4 е осигуреността с легла в болниците на 10 000 души от населението. Тя е най-висока в лечебните заведения за активно лечение - 57.1 на десет хиляди души. От тях най-висока е осигуреността с терапевтични легла - 26.7 на десет хиляди души. Осигуреността с хирургични легла е 15.6, с педиатрични - 6.7, с акушеро-гинекологични - 5.0 на десет хиляди души. От терапевтичните легла най-висока е осигуреността с легла нервни болести - 5.0, и кардиология - 4.5, а от хирургичните легла най-висока е осигуреността с леглата за хирургия - 5.2, и ортопедия и травматология - 3.2 на десет хиляди души. Осигуреността с легла за рехабилитация е 11.1, с психиатрични легла - 4.5, а с легла за дългосрочни грижи - 3.0 на десет хиляди души. Осигуреността с места за краткотраен престой е 3.5 на десет хиляди души от населението.

По области осигуреността с легла в болниците варира в широки граници - от 40.0 на десет хиляди души от населението в област Перник до 118.5 на десет хиляди души в област Плевен. Други области с по-висок от средния за страната показател са Смолян, Пловдив, Габрово, Пазарджик, Кюстендил, Русе, Ловеч, Монтана, София (столица), Бургас и Стара Загора. Към 31.12.2022 г. броят на детските ясли е 835 с 33 193 места. В края на 2022 г. в тях има 30 554 деца.

Към 31 декември 2022 г. в България функционират 319 болници (публични и частни) с 52 462 легла. От тях 179 са многофункционални лечебни заведения, които разполагат с 38 144 легла. Специализираните болници 140. 70 от тях са за активно лечение, за продължително лечение и рехабилитация - 17, а за рехабилитация - 37.

От НСИ не отчитат промяна в броя на психиатричните болници, който си остава 12. 2 082 са леглата в тях.

До края на миналата година в страната функционират 3 центъра за кожно-венерически заболявания. Комплексните онкологични болници пък са 7. Пак до същия период броят на лечебните заведения за извънболнична помощ е 2 172. С най-голям брой тук са медико-диагностичните и медико-техническите лаборатори - 1 172. Медицинските центрове са 176, а диагностично-консултативните центрове - 111. Денталните центрове са 64, докато медико-денталните - 60.

Припомняме, че в края на октомври миналата година МЗ предложи да бъде въведен мораториум върху разкриването на нови болници. Тогава предложението на здравния министър проф. Христо Хинков не беше неочаквано, като той даде заявка за това още при първите си изяви като министър.

Текстовете предвиждаха до май 2024 г. да не се допуска създаването на нови лечебни заведения за болнична помощ и комплексни онкологични центрове, както и разрешаването на нови медицински дейности на съществуващи лечебни заведения и онкологични центрове. До тогава правителството трябва да утвърди актуализирана Национална здравна карта (НЗК). Действащата национална здравна карта е от 2018 г.

Мораториум върху нови болници до май 2024 г., предлага МЗ

Мораториум върху нови болници до май 2024 г., предлага МЗ

Докато не се актуализира Националната здравна карта