Обръщам се към вас в качеството си на детски гастроентеролог, пряко ангажиран с диагностицирането и лечението на деца с чернодробни заболявания, включително нуждаещи се от чернодробна трансплантация, и всички свързани с нея дейности по подготовката, провеждането на самата трансплантация и посттрансплантационното наблюдение. Писмото ми е провокирано от настоящата ситуация на невъзможност за извършване на чернодробни трансплантации на деца в България през последните 2 месеца и свързаните с това затруднения, водещи до пряк риск за живота на тези пациенти. Така започва отвореното писмо от д-р Мила Байчева до Министерство на здравеопазването (МЗ) и НЗОК относно чернодробните трансплантации на деца.
По думите й още през 90-те години на миналия век са извършени първите чернодробни трансплантации на деца от България, първоначално в центрове в Белгия, Германия и Италия. Дотогава деца с чернодробна цироза са умирали в педиатричните клиники. Това е една изключително тежка диагноза, смъртта настъпва след постепенно влошаване и протича жестоко и за семействата, и за лекуващите екипи. Смъртта на дете с чернодробна цироза е неприемлива в XXI век.
Тя уточнява, че през 2004 година е извършена първата чернодробна трансплантация на дете в България от екипа на проф. Спасов в болница Лозенец. Оттогава деца са се трансплантирали и в България, и в чужбина. В България до момента са трансплантирани 44 деца. Трансплантация в чужбина е възможна при наличие на жив донор, тъй като клиниките отказват пациенти за трупен донор. Това е и една от основните причини детската трансплантационна програма в България да продължи да се развива през годините, да подобрява своите резултати и да разчита на подкрепа от държавата. Една такава програма трябва да бъде призната като приоритет и стратегическо звено за всяка система на детско здравеопазване.
Обръща внимание, че от началото на месец юни тази година след отстраняването на детския трансплантолог в болница Лозенец чернодробни трансплантации на деца в България не се извършват. Специалистите детски гастроентеролози са съветвани да насочват децата, нуждаещи се от трансплантация, за лечение в чужбина. Проблемите обаче са свързани с намирането на център в чужбина, който да осъществи трансплантацията при липса на потенциален жив донор. По информация от Изпълнителна агенция "Медицински надзор" са получени редица откази от клиники в чужбина.
Към настоящия момент обаче в листа на чакащите за чернодробна трансплантация са трима педиатрични пациенти, съответно на 4 и 5 месечна възраст, и на 16-годишна възраст, като един от пациентите е със статут на спешен и за него няма потенциален жив донор, допълва тя.
Коментира се възстановяване на дейността по чернодробна трансплантация на деца в България в близко бъдеще. Нека обаче се има предвид, че стартиране на напълно нова педиатрична програма с обучени кадри, както и възобновяване на трансплантациите с нов екип в болница Лозенец, ще отнеме месеци. За този период МЗ не е осигурило никакъв резервен план - липсва договор с трансплантационен център в чужбина, готов да поеме грижата за българските педиатрични пациенти поне за преходен период, липсват преговори с такъв център, липсват постъпки пред Евротрансплант за съдействие в тази кризисна ситуация, основно за пациентите, за които не е наличен потенциален жив донор.
Тя се надява и очаква МЗ и свързаните институции да заемат активна позиция по въпроса с трансплантациите на черен дроб на българските деца. Към настоящия момент рискуваме да изгубим детски живот.
USD
CHF
EUR
GBP
