България отново остава на първо място по продължителност на живота в Европейския съюз, като общата смъртност у нас е започнала да намалява преди пандемичните години, но след това пак се е повишила. Това сочат изводи от доклада на "Устойчив сърдено-съдов план за България - възможности и предизвикателства", представен на експертен форум днес, организиран от Дружество на кардиолозите в България и Национален Алианс за сърдечно-съдово здраве.

Данните показват, че общата смъртност след пандемичната година се увеличават и за 2020 г - тя е 18% в ЕС. За България - 73.6%. Страната ни е далече от страните-отличници по продължителност на живот и намаляване на сърдечната смъртност (3-4 пъти). Факт е, че преди 65 г. се губят "хора с висока производителност", което водило до намаляване на работната сила.

Изводите на доклада са, че инфарктът и инсултът са убиец номер 1 в света и ЕС - 60 млн. страдат без значение от пол, възраст. 36% от смъртността се дължи на тях. 260 млрд.евро се дават за лечението им.

До 2030 г. преждевременната смъртност в Европа трябва да бъде намалена с 30% - е целта на плана. Отбелязана бе дори преждевременна смърт от инсулт при жени, като изводите са, че общата смъртност от сърдечни заболявания може да бъде намалена, ако има добро лечение на артериално налягане.

Основни препоръки за страната ни:

- Създаване на научен център

- Специална кардио-обсерватория

- Средна насърчаваща дигитализация

- Добра данъчна политика

- Етикиране на храните

- Тютюнопушене

- Замърсяване на въздуха

- Възможности за европейско финансиране

Българите - европейците с най-дълъг живот... докато не се разболеят

Българите - европейците с най-дълъг живот... докато не се разболеят

У нас не се чака дълго за достъп до лечение - проблем, който е актуален за много европейски страни. Друг въпрос е какво е качеството на достъпното лечение.

Председателят на Комисията по здравеопазване в парламента д-р Антон Тонев посочи, че България е водеща страна по сърдечно-съдови заболявания в ЕС, като 1.2 млн. души страдат от тези заболявания. Профилактиката не е добро ниво и българската кухня допринася. Той изтъкна, че новото правителство е направила "малки стъпки за промени, чрез промяна в клинични пътеки на НЗОК".

Щефан Ахенбах, председател на Европейското кардиологично дружество отбеляза, че имат мисия да намалят кардиологичните заболявания в България.

Доц. Михаил Околийски, СЗО в България, добави, че проблемите на страната ни не са в достъпа за лечение, а в превенцията. Все пак плащането от джоба за медикаменти е най-високо в Европа. Основните допринасящи фактори за сърдечно-съдови заболявания у нас са цигарите, плюс нагреваемите. Младите българи пушат в несравнимо по-големи размери от техните връстници - 37%. По-малко от 10% от българското население спортува. За хранене - употребяваме голямо количество сол и мазнини. СЗО има поставени цели до 2030 г. за намаляване на рискови фактори у нас.