Високите температури през нощта крият значително по-висок риск от инфаркти от дневните. Това сочат данни от мащабно проучване на екип на Клиниката по кардиология в "Пирогов", оповестени от пресцентъра на столичната университетска спешна болница.
В рамките на научното изследване за връзката между денонощните температури колебания и сърдечните заболявания специалистите анализират над 7400 случая на остър коронарен синдром през последните 10 години. То документира и посочва за пръв път скритите опасности от екстремните температури за сърцето.
Данните показват, че минималните нощни температури над 18°C увеличават риска от инфаркт 3.7 пъти. Това, при липсата на охлаждане през нощта, се отчита критичен фактор за сърдечно-съдовото здраве.
"Още по-тревожно е откритието, че опасността продължава до 7 дни след екстремните температури, като рискът нараства прогресивно и достига своя пик на 7-ми ден при студ (+33%) и на 3-ти ден при жега (+88%)", посочват от "Пирогов".
Най-уязвими при екстремен студ са възрастните над 75 години. Изненадващо се оказва, че при горещини е най-висок рискът за хората под 55 години.
Началникът на Отделението по инвазивна кардиология в "Пирогов" д-р Иван Мартинов коментира, че тези сериозни открития налагат спешна промяна в системите за ранно предупреждение и здравните протоколи. По думите му е необходимо фокусът да се измести от дневните температурни пикове към нощните минимуми и продължителното наблюдение на рисковите групи в седмицата след екстремните метеорологични условия.
Проучването разглежда и феномена "Градският топлинен остров", който обяснява защо градовете, включително София, се затоплят по-бързо и по-осезаемо от околните селски райони. Това води до директни последствия за здравето, енергетиката и климата.
Какво представлява "градският топлинен остров"
Градският топлинен остров е явление, при което температурите в градовете са значително по-високи от тези в заобикалящите ги райони. Разликата може да бъде от 2 до 7°C, особено през нощта.
Основните причини за феномена са следните:
- Асфалт и бетон:
Градските материали абсорбират и задържат слънчева енергия през деня, след което я отдават бавно през нощта. Това пречи на естественото нощно охлаждане.
- Малко растителност и зелени площи:
Дърветата и тревата охлаждат чрез изпаряване. Когато липсват - охлаждането е слабо.
- Климатични инсталации и трафик:
Градовете отделят допълнителна антропогенна топлина - от коли, климатици, промишленост.
- Гъсто застрояване и тесни улици:
Пречат на движението на въздуха и задържат топлината като "капан".
Анализът сочи, че през последните 5 години броят на тропичните нощи (Tmin > 20°C) рязко нараства, особено в централните градски части. Това важи особено за София, сочи анализът. Нощните температури остават високи, което увеличава топлинния стрес при хората. Минималните летни температури в града се повишават с около 2°C за 10 години, по-бързо от средните.
Влияние върху здравето
Липсата на охлаждане през нощта е тежко натоварване за сърдечно-съдовата система, особено при възрастни и хронично болни.
Увеличава се рискът от:
- инфаркти
- инсулти
- обезводняване
- топлинен удар (heatstroke)
- сънни нарушения и хронична умора
Защо София се оказва особено уязвима:
- има интензивно застрояване, малко озеленяване в центъра
- трафикът и климатизацията засилват ефекта
- лятото се удължава, а отдихът в нощните часове става труден без климатик
"Градският топлинен остров превръща нощите в скрит рисков фактор. Не е достатъчно да измерваме само дневните температури - затоплянето на минималните температури е сигурен индикатор за климатичен стрес в града", обясняват още от "Пирогов".
USD
CHF
EUR
GBP
