Противоречив закон принуждава близо 4000 помощник-фармацевти у нас да работят незаконно. Това стана ясно на пресконференция в БТА, организирана от Българската асоциация на помощник-фармацевтите (БАПФ).

Според текст в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) помощник-фармацевтите могат самостоятелно да отпускат хомеопатични препарати, хранителни добавки, билки, медицинска козметика и изделия и др., както и да дават информация и съвети за тях. Според друг текст обаче отпускането на лекарствените продукти може да се осъществи само и единствено под контрола на магистър-фармацевт и който единствено може да дава информация за тях на пациентите.

И тук идва поредица от проблеми, като на първо място Силвия Сандева, председател на Регионална колегия на БАПФ - Кюстендил, поясни, че един магистър работи с двама помощници, а когато той отсъства, помощниците работят самостоятелно, което на практика е нерегламентирано. В същото време има и помощник-фармацевти, които работят нощни смени, което отново е на ръба на закона. Така при проверка от РЗИ или ИАЛ помощник-фармацевтите са принудени да се крият или в най-добрия случай да лъжат, че магистърът е отишъл за кафе, отговориха на въпрос на news.bg практикуващи помощник-фармацевти.

Другата трудност, която срещат са предимно работещите в малките населени места. Оказва се, след поправка в ЗЛПХМ през 2008 г. помощник-фармацевтите имат право да откриват аптеки в селата до момента, в който се появи магистър-фармацевт, който желае да отвори аптека в това населено място. След това помощниците имат минимален срок да затворят аптеката или ако бъдат поканени- да отидат да работят при магистъра като служител.

Същевременно обаче в аптеката трябва да има достатъчно оборот, който да покрива две заплати, което е доста рядко явление, посочи Емилия Желязкова, председател на Регионална колегия на БАПФ- Плевен. Така малките населени места остават без аптеки. Тя изтъква, че до 2008 г. помощник-фармацевтите са работили с дипломи за полувисше, а след промените са задължени да имат диплома за бакалавър. Правата им обаче стават все по-малко, което е недомислено.

Според Румен Стоянов, председател на Националното сдружение на кметовете и кметствата в България, населените места извън общинските центрове нямат достъп до най-елементарните медикаменти. Това се струпва на кметовете, които купуват на нуждаещите се хора лекарства от големите градове.

С оглед на изложените проблеми от БАПФ предлагат чл. 220 ал. 3 от ЗЛПХМ да придобие следния текст:

"Помощник-фармацевтът може да извършва всички дейности по чл. 219 ал.1 самостоятелно, с изключение на дейностите свързани с отпускане на лекарствени продукти по лекарско предписание и даване на указания за употреба, свързана с лекарствените продукти, което се осъществява под контрола на магистър-фармацевт."

Лиляна Петрова, председател на УС на БАПФ подчерта, че професията съществува и в Европа и е позната като фармацевтичен асистент или техник. В други страни това са хора със средно образование, допълни тя. В същото време според Акта на СЗО от 2019 г. относно правната регулация в аптеките в Европейския регион е записано, че една от основните дейности на помощник-фармацевтите е "отпускане на лекарства на клиенти и даване на писмени и устни инструкции за тяхната употреба, както е предписано от лекар, ветеринарен лекар или друг медицински специалист".

Световната здравна организация е посочила изрично и България измежду изброените държави-адресати, изтъква Лиляна Петрова и допълни, че през 2022 г. СЗО е изпратила и писмо за подкрепа от исканата промяна в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

В заключение можем да добавим, че тези противоречиви текстове в ЗЛПХМ ограничават помощник-фармацевтите да работят по професията си съвестно и без да се крият по ъглите, когато дойде проверка. Непряко биват и принуждавани да придобият магистърска степен само и само да практикуват законно и да се чувстват значими за обществото. За магистърска степен обаче са длъжни да започнат образованието си отначало..