Разходите, които Националната здравноосигурителна каза (НЗОК) и пациентите изразходват за лекарства и медикаменти, могат да бъдат сериозно намалени. Това заяви здравният икономист Аркади Шарков от Експертния клуб по икономика и политика (ЕКИП) по време на пресконференция в БТА на тема: "Прогенерична политика за по-ниски домакински и публични разходи за лекарства".
Намаляването на разходите може да дойде чрез провеждането на прогенерична политика в страната. Генеричните лекарства представляват лекарства, които са еквивалент на оригиналния фармацевтичен продукт. Тези лекарства съдържат същото активно вещество като оригиналния продукт, имат същите критерии за качество, безопасност и ефективност и в същото време са в пъти по-достъпни на пазара заради по-ниските си цени. За да бъде признато едно лекарство за генерик трябва Европейската агенция по лекарствата да е получила сигурни доказателства, че то е еквивалентно по свойства на оригиналното.
Изследването на ЕКИП е съсредоточено върху използването на една от лекарствените групи - лекарства за лечение на артериална хипертония (сартани). Тази група е избрана, защото сред сърдечно-съдовите заболявания при нея е регистриран най-висок дял на смъртност и заболяваемост в цяла Европа, а България е водеща по този показател.
Според резултатите от изследването на ЕКИП се потвърждават заключенията, че търсенето на генерични лекарствени продукти значително се увеличава през последните години. В периода от 2005 до 2016 година използването на генеричните продукти от групата на лекарствата за лечение на артериална хипертония нараства значително. При непроменен дял на реимбурсация от 25% използването на такива лекарства може да доведе до значително по-ниски разходи както за домакинствата, така и за НЗОК на фона на растящото потребление.
По думите на Шарков това увеличение на употребата на генерични продукти се дължи на няколко фактора. Първият фактор е повишаването на конкуренцията на пазара на лекарства - ако през 2009 година НЗОК е реимбурсирала 11 такива лекарствени продукта, то през 2016 година броят на генеричните лекарства е 81. Другият фактор може да се търси при промяната на потребителските нагласи и структурата на потреблението. По-голямата конкуренция води до естествено понижение на цената на генеричните лекарствени продукти, поради което през 2016 година потреблението на тези медикаменти се е покачило с над 16 пъти спрямо 2005 година.
Според Шарков резултатите от анализа показват, че НЗОК може да спести между 2 и 35% от годишния разход за реимбурсация за лекарствени продукти от групата на сартаните от провеждането на на прогенерична политика. Анализът показва, че при непроменен бюджет за реимбурсиране прогенеричната политика може да доведе до увеличаване на обема на реимбурсираните лекарствени продукти от тази група в диапазон от 2 до 106% от годишните разходи на НЗОК за реимбурсирането им.
Провеждането на прогенерична политика при тази група лекарства може да понижи разходите до 957 хил. лв. за потребителите и до около 318 хил. лв. за НЗОК. За 2016 година разходите само за оригинални лекарства възлизат на около 3,4 млн. лв., от които 3 млн. лв. за потребителите и 360 хил. лв. за НЗОК. Следователно с провеждането на прогенерична политика може общите разходи да бъдат понижени с над 62% - над 68% намаление за потребителите и около 12% намаление на НЗОК. Накратко - прогенеричната политика може да спомогне за намаляване на потребителските разход с над 60%, което ще доведе до по-малко разходи за лекарства, по-голям достъп до лекарства и позитивна политика на държавата за оздравяване на нацията.
Изводите от анализа на ЕКИП гласят, че през годините се наблюдава естествено засилване на търсенето на генерични лекарствени продукти. Засилването на конкуренцията в сектора води до увеличение на избора на медикаменти и намаляване на цените на медикаментите, което от своя страна допринася за съществени спестявания както от страна на НЗОК, така и от страна на потребителите. Според заключенията на ЕКИП за всеки 1 лев, който НЗОК спестява от разходите за реимбурсиране, е съпроводен от около 5.70 лева спестяване при потребителските доплащания. Със спестените пари от провеждането на прогенерична политика НЗОК може да ограничи ръста на лекарствения си бюджет, както и да увеличи процента на реимбурсация в съответна лекарствена група.
Според ЕКИП провеждането на прогенерична политика зависи от няколко предпоставки. На първо време у нас трябва да се засилят информационните кампании сред потребителите - хората трябва да бъдат информирани за цените на тези продукти, за нивата на реимбурсиране, както и за тяхната ефикасност, безопасност и качество. Трябва да има и платформа, която да обяснява взаимозаменяемостта между всички оригинални и генерични лекарствени продукти според тяхното международно непатентно наименование. За да бъде успешна тази политика трябва и да се въведе практиката лекарите да имат задължение да информират потребителите за стойността на предписаното лечение, както и за възможните алтернативи. Лекарите и фармацевтите у нас също така трябва да бъдат обучени за ефектите от провеждането на прогенерична политика. Според анализа на ЕКИП въвеждането на електронна рецепта също до голяма степен ще помогне за провеждането на прогенерична политика.
USD
CHF
EUR
GBP
