Към 31 декември 2021 г. в страната са функционирали 341 заведения за болнична помощ, с общо 54 491 легла, от които 319 болници, с 52 246 легла. В сравнение с 2020 година лечебните заведения за болнична помощ намаляват с едно, а леглата в тях се увеличават с 275, или с 0.5%.

Заведенията за извънболнична помощ по данни към края на миналата година са 2 133, с 1 285 легла, а другите лечебни и здравни заведения - 151, с 1 939 легла, съобщиха от Националния статистически институт (НСИ).

Снимка 577972

Източник: НСИ

В категорията на заведенията за болнична помощ се включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31 декември 2021 г. многопрофилните болници са 182, с 38 418 легла. В 57.1% от болниците е съсредоточен 73.5% от общия им леглови фонд в страната. Броят на леглата варира в широки граници - от 27 до 1 546. Най-голям е делът на многопрофилните болници, които към края на годината разполагат с от 100 до 299 легла - 42.9%. До 99 легла има в 35.2% от многопрофилните болници. С над 500 легла са 8.2% от този вид лечебни заведения.

Към края на 2021 г. специализираните болници са били 137, с общо 13 828 легла. Разпределението им по видове е следното: за активно лечение - 74, с 4 487 легла; за продължително лечение - една, със 145 легла; за продължително лечение и рехабилитация - 16, с 1 983 легла; за рехабилитация - 34, с 5 091 легла; държавни психиатрични болници - 12, с 2 122 легла.

Снимка 577973

Източник: НСИ

Към заведенията за болнична помощ се отнасят и центровете със стационар. В края на 2021 г. те са: центрове за кожно-венерически заболявания - 3 заведения, с 30 легла; комплексни онкологични центрове - 7, с 1 193 легла; центрове за психично здраве - 12, с 1 022 легла.

Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2021 г. е 796.8 на 100 000 души от населението и в сравнение с 2020 г. се увеличава с 12.9 пункта (783.9).

Най-високи са стойностите на този показател в областите Плевен (1 125.3 на 100 000 души от населението), Смолян (1 067.3) и Пловдив (1 017.9), а най-ниски - в областите Перник (378.7), Ямбол (395.2) и Видин (425.1).

Снимка 577974

Източник: НСИ

Към 31.12.2021 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 133 с 1 285 легла за краткосрочно наблюдение и престой. В сравнение с предходната година броят на тези заведения се увеличава с 1.7%, а броят на леглата в тях намалява с 0.8%.

Към категорията "други лечебни и здравни заведения" се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, центровете за трансфузионна хематология центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания и др. В края на 2021 г. те са били 151, с 1 939 легла, като най-голям е броят на хосписите - 47, с 1 325 легла. В сравнение с 2020 г. броят на леглата в други лечебни и здравни заведения се увеличава незначително (с 0.2%).

В края на 2021 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната са работели 29 604 лекари. Лекарите по дентална медицина са били 7 499, 6 585 от които - в практики със сключен договор с НЗОК. Медицинските специалисти по здравни грижи са били 44 451, от които 28 816 медицински сестри и 3 264 акушерки.

Половината от държавните болници без дългове

Половината от държавните болници без дългове

54% от държавните болници не генерират дългове

По данни към 31 декември 2021 г. в заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 17 179 лекари и 38 лекари по дентална медицина. Медицинските специалисти по здравни грижи са 26 340, от които 18 352 - медицински сестри.

В заведенията за извънболнична помощ на основен трудов договор по данни към края на миналата година работят 10 255 лекари и 7 082 лекари по дентална медицина, включително всички лекари (6 731) и лекари по дентална медицина (6 585), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. В другите заведения за доболнична помощ най-голям е делът на лекарите, работещи на основен трудов договор в медицински центрове (1 830) и в диагностично-консултативни центрове (1 296).

В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) по данни към 31 декември 2021 г. на основен трудов договор работят 2 170 лекари и 379 лекари по дентална медицина.

Снимка 577975

Източник: НСИ

От практикуващите лекари към тази дата мъжете са 13 087 (44.2%), а жените - 16 517 (55.8%).

Най-голям е делът на лекарите във възрастовата група 55 - 64 години - 10 338, или 34.9%. Младите практикуващи лекари на възраст до 35 години са 4 935, или 16.7%, а най-възрастните (на 65 и повече години) - 5 521, или 18.6%.

Снимка 577976

Източник: НСИ

Най-голяма част от лекарите са общопрактикуващите - 3 945, или 13.3% от всички лекари в страната, следвани от практикуващите кардиология - 6.2%, акушерство и гинекология - 5.9%, анестезиология и интензивно лечение - 5.6%, хирургия - 5.2%, и нервни болести - 4.9%. Броят на лекарите, практикуващи пневмология и фтизиатрия, е 596 (2.0%), а инфекциозни болести - 248 (0.8%).

Снимка 577977

Източник: НСИ

Осигуреността с лекари в края на 2021 г. общо за страната е 43.3 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина - 11.0. В сравнение с 2020 г. осигуреността се увеличава незначително (43.0 и 10.6 на 10 000 души от населението).

Снимка 577978

Източник: НСИ

Осигуреността на населението с лекари по области варира от 23.4 до 67.3 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници - Плевен (67.3 на 10 000 души от населението), София (столица) (54.5), Пловдив (52.3) и Варна (50.7). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (23.4 на 10 000 души от населението), Добрич (26.7) и Силистра (27.4).

Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 5.8 на 10 000 души от населението и през миналата година не се променя спрямо 2020 г. Най-висок е показателят за областите Плевен (8.2 на 10 000 души), Видин (7.0) и Стара Загора (6.8). Най-ниска е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (3.2 на 10 000 души от населението), Търговище (4.3) и Разград (4.4).

Снимка 577979

Източник: НСИ

Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната е 11.0 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Пловдив (17.8 на 10 000 души), София-град (14.5), Варна (13.7) и Смолян (12.5). Най-ниска е осигуреността на населението с лекари по дентална медицина в областите Разград (5.6), София (5.7), Търговище (5.8) и Силистра (6.3 на 10 000 души от населението).

Онкоболниците у нас се роят до 42 през 2021 г.

Онкоболниците у нас се роят до 42 през 2021 г.

Акцентът е върху болничната грижа, а не е към пациента и качеството му на живот