Конете имат способността и да лекуват. В България терапията с коне, която се прилага от години, е все още в развитие, предимно заради липса на средства. Хората, които предоставят професионални услуги, най-вече за деца с увреждания, са принудени да търсят спонсорство. За ефекта от терапията с коне разказа пред bTV Надя Царева - майка на 12-годишната Ема.

В продължение на две години момичето редовно посещава терапевтичните часове. "Детето ми е много по-спокойно. Разбира много повече неща, общува с нас и това, че се грижи за един кон - почиства го, храни го, вече знае примерно, че може да се грижи и за майка си и за баща си", разказа майката. 

След терапията с коня детето е станало по-общително. "Вижда хора за пръв път и им казва "обичам те" и знае какво означава, защото не на всеки го казва", каза Надя.

Срещата с конете е очаквана и от родителите. Помежду си те са изградили общност, в която си споделят и си помагат.

А подходът в терапията е индивидуалните нужди на всяко дете. Децата яздят по различен начин в зависимост от увреждането си или търсените цели на терапията. Прави се първоначална оценка, терапевтичен план - в екип от психолог и кинезитерапевт.

Основател на една от практиките е психологът Веселина Фелдман. Тя е професионален състезател в конния спорт, сега помага на другите да преодолеят своите препятствия.

В България все още няма социални програми, които да финансират терапията с коне. "Изкарах специализация в чужбина. В България няма къде това да се случи засега. Надяваме се това да се промени, защото ние, освен че работим чисто терапевтично с децата, това, което се опитваме да правим, е да развиваме областта в България", разказва Фелдман. Терапията с коне не може да става във всяка конна база. В центъра на Веселина работят двама психолози, кинезитерапевт, водач на кон и доброволци. Самите животни също са специално обучени.

За да са в помощ на повече хора, терапевтите свалят цената за родителите тройно. Така, вместо да плащат между 90 и 120 лв. за терапията, те отделят между 20 и 30 лв. на час. Другата част от финансите организаторите набавят чрез проекти, спонсори и благотворителност - общо взето на парче. Поддръжката на конете, транспорта за децата и родителите, множеството разходи изискват постоянно приток на средства.

"Много пъти ми е идвало да се откажа. На година поне три пъти идват тези моменти. Ако в началото можех да се откажа, сега вече отговорността е много голяма", споделя Фелдман, през чиито център годишно минават около сто деца.